Пантерата

Заразглеждах хората от посолството. Бяха добре облечени, отпиваха от коктейлите си и си бъбреха. Това събиране можеше да е къде ли не в цивилизования свят, в това число и в Ню Йорк. Отвън охраняваните стени обаче се спотайваше друг свят, който нямаше абсолютно нищо общо с този. С изключение (все пак да бъдем оптимисти) на човечността, любовта към децата и семейството, надеждата за мир, добруване, здраве и щастие, както и вярата в някакво висше същество, което е изпълнено с обич, освен ако не се вкисне и не започне да праща болести и потопи, за да се отърве от всички.

Кейт обикаляше и се запознаваше с новите си колеги, които всъщност нямаше да я видят отново. Аз бъбрех с хора, които идваха да ме посрещнат с добре дошъл в Йемен. Като че ли всички знаеха, че пътувам за Аден при Екипа за събиране на доказателства на ФБР и че престоят ми в Сана ще е кратък. Интересно, но никой не се поинтересува как върви разследването на атаката срещу „Коул“. Мисля, че дипломатите пазят дистанция между себе си и хората, използващи прикритието на посолството, за да вършат друг вид работа.

Сред вършещите друг вид работа беше военният аташе, известен също като офицер от Военното разузнаване, който се представи като полковник Дрю Кент от Въоръжените сили на Съединените щати — висок мъж на средна възраст, цивилен. Уведоми ме, че работата му тук била предизвикателна, но пълноценна. След няколко минути промени малко думите си и каза:

— Йеменската армия е абсолютна подигравка. Скатавки, водени от некадърници. Зле платени, зле екипирани, зле обучени и немотивирани.

— Но нали са от добрите?

Той реши, че това е смешно, и ме посъветва:

— Ако се наложи да разчитате на тях, за да ви осигурят сигурност в работата ви, каквато и да е тя, гледайте да си пазите гърба и си лягайте с обувките и желязото. А най-добре е изобщо да не си лягате.

— Ами Бюрото за национална сигурност? — попитах.

— Имате предвид сините смешници ли? Наполовина полицаи, наполовина охранители на туристи — и всички до един корумпирани. Нямат ясни задачи, нито командна структура. Политиците злоупотребяват с тях в преследване на собствените си цели. Ако ви се наложи да разчитате на тях, гледайте да им платите добре — половината в аванс и другата половина, ако се върнете жив.

Надявах се Мат Лонгоу да е наясно с това.

— Каква е цената?

— Два долара на човек на ден. Повече, ако се наложи да използват автоматите си.

— Бива.

— Миналия август имаше проблем с едни белгийски туристи — уведоми ме той. — При руините в Мариб.

— Сериозно? Какво е станало?

— Туристите изчезнаха. Може да са отвлечени, но пък оттогава никой не е чувал за тях.

— Надявам се да са добре.

— Съмнявам се. Йеменският им екскурзовод и шофьорът им били намерени с прерязани гърла.

Ох. Не си спомнях да съм чувал за това, но лошите новини от Йемен не заемат първи места в Щатите, освен ако не са свързани с американци. Бях се изненадал, че през последните години тук са били отвлечени повече от сто западняци, предимно европейци. От време на време ми се беше случвало да чуя за убити туристи, понякога озовали се под кръстосан огън между йеменските сили за сигурност и племенните похитители. Но онова, което описваше полковник Кент, не приличаше на отвличане.

— Възможно ли е да става дума за атака на Ал Кайда? — попитах.

— Изглежда е точно така. Но йеменските власти омаловажават тези инциденти, понеже държат на туризма. Така че до руините на Мариб все още се организират посещения.

— И колко от туристите се връщат?

След кратка пауза и понеже стана въпрос, че Мариб е чудесно място, полковник Кент каза:

— Нощес Ал Кайда е нападнала инсталация на „Хънт Ойл“ северно от Мариб.

— Чух.

— Така ли? — И продължи: — „Хънт“ си има свои сили за сигурност, предимно американски и европейски наемници. За съжаление БНС настоява да участва в схемата — за пари, естествено. Но както казах, на тях не може да им се има доверие и когато се разхвърчат… хм, екскременти, не знаеш дали БНС ти покриват гърба, дали са избягали, или са минали на другата страна. От тактическа гледна точка това е пълен кошмар.

— Абсолютно. Но момчетата на Ал Кайда са били напердашени.

— Чист късмет. Или пък може би момчетата на „Хънт“ са знаели какво предстои. По тези места информацията е по-евтина от барел петрол. А може и бойците на Ал Кайда да са били неопитни.

Помислих си за Рахим и отчасти се съгласих с него. Но в същото време бях сигурен, че момчетата на Ал Кайда ще станат по-опитни.

— Пленили са човек на Ал Кайда по време на атаката — сподели полковник Кент.

Не казах нищо и той ме попита:

— Знаете ли за това?

— Знаете, че знам, и това е всичко, което мога да кажа.

Той прие отговора ми и ме посъветва:

— От Управлението винаги знаят повече, отколкото казват. Ако сте от ФБР, както предполагам, ще получите повече помощ от Военното разузнаване, отколкото от нашите другари по оръжие.

— Да.

— И имайте предвид, че разузнаването на Държавния департамент се има повече с ЦРУ, отколкото би трябвало. А би трябвало да работят повече с Военното разузнаване.