Пасажер 23

Или поне лицата, които ще изброя, умеят умело да ме заблудят, че ме харесват: Барбара Херман, Ахим Беренд, Сали Рашке, Ела и Миша, Петра Роде, Патрик Хоке и Марк Райън Балатазар.

Отново благодаря на Сабрина Рабов за превъзходната работа с медиите и за това, че по време на снимки въпреки моите протести успява да напудри лицето ми. Не мога да понасям това, но трябва да призная, че в противен случай снимките ми биха били годни само за рекламите на ботокс — и то преди терапията!

Сърфирането в Гугъл може да ти промени живота. Например моя: през 2001 г. написах в полето за търсене литературен агент и алгоритъмът веднага ми „изплю“ името на най-добрия в света — Роман Хоке. Благодаря на него и на останалите от AVA International Teams, Клаудия фон Хорнщайн, Клаудия Бахман, Гудрун Щрутценбергер и Маркус Михалек.

Благодаря на мъжа, без когото никога нямаше да успея да правя по петдесет литературни четения на седмица, а на останалите си срещи сигурно щях да закъснявам или въобще нямаше да се явявам — Кристиан Майер от C & M Sicherheit.

Благодаря на всички книжари, библиотекари, печатари, организатори на литературни четения и литературни фестивали. Всички вие поддържате най-важната медия в света и позволявате на нас, авторите, да изживеем своята мечта.

Оставаше ми съвсем малко да завърша „Пасажер 23“, когато ме застигна печалната вест, че един от моите приятели, комуто дължа толкова много благодарности, вече не е сред нас. Да, знам, че добрите си отиват винаги по-рано, ала чак толкова рано? Където и да си сега, Петер Хетцел, мислено те прегръщам! Липсваш на всички!

Както Петер, така и следните приятели са ме подкрепяли от самото начало: Карл „Кале“ Рашке (благодаря за вдъхновението, което твоите „ежедневни“ преживявания винаги са ми давали), Герлинде Янике (благодаря за малкото име!), Арно Мюлер, Томас Кошвиц, Йохен Трус, Щефан Шмитер, Михаел Тройтлер и Симон Йегер.

Благодаря също и на Михаел Цокос. Хубаво е да познаваш съдебен лекар, който си вдига телефона и посред нощ, когато става въпрос за конкретна формулировка на следи от изтезания в медицинско свидетелство.

Стоматологичните съвети са от чудесната д-р Хайнтценберг. (Да, да, скоро ще дойда на профилактичен преглед!)

Повечето мислят, че се шегувам, когато казвам, че всъщност не пиша психотрилъри, а семейни истории, но това е истината. Всичко — и доброто, и лошото — изначално тръгва от семейството. А аз имам неизмеримото щастие да съм заобиколен от чудесни хора: преди всичко баща ми Фраймут, както и Клеменс и Сабине, които и за тази книга отново ми помогнаха със съвети в областта на медицината.

Ах, да! Естествено, благодаря и на жена ми Сандра, чието име междувременно би могло да бъде тълкувано като синоним на „търпелив“ и „разбиращ“, и сега те предупреждавам: скоро ще се видим, съкровище, вече съм на благодарностите! Моля, подготви децата за моето връщане в живота, да не започнат и трите отново да плачат, защото непознат мъж се появява от мазето!

В случай че обмисляте круиз или в момента дори се намирате на кораб, надявам се с тази книга да не съм ви развалил удоволствието. Аз съм всичко друго, но не и автор мисионер. Искам да ви забавлявам, а не да ви печеля за каузи. Макар данните в книгата за тоновете боклук и за енергийния разход на круизните кораби да са напълно верни.

Вероятно с този трилър завинаги съм развалил отношенията си с големите корабни компании. Да бъда поканен да изнеса лекция на круизен кораб след „Пасажер 23“ е толкова вероятно, колкото да се прожектира „Титаник“ в киното на кораба. Ала човек никога не знае! По време на едно трансатлантическо пътуване, което през 2005 година бях предприел с майка ми, ден преди да пристигнем в Ню Йорк ни съобщиха по уредбата, че се намираме точно на мястото, където е потънал „Титаник“. Хората се втурнаха към палубата. Не в паника, а — не се шегувам — да снимат океана!

Животът пише най-странните истории, а вие — най-хубавите читателски писма.

Ако искате, можете да ме намерите на www.sebastianfitzek. de, www.facebook.de/sebastiqnfitzek.de или на имейл: fitzek@ sebastianfitzek.de.

Възможно е от време на време отговорите да закъсняват. Понякога се потапям. В повечето случаи, за да пиша…

Много благодаря и довиждане,

Ваш Себастиан Фицек

Берлин, в натоварен ден за служителите в ритуалните зали (07.07.2014 г.)

P.S. А, да! За всички, които се питат какво се случи с Доктора от пролога… Има продължение…

Епилог

Султанът на моретата

Шест седмици по-късно

— Да я оставим ли да изчезне?