Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Нямаше никаква миризма на гнило и мръсотия. Водата беше прясна и виждах вълничките, които тя образуваше, докато се завърташе около стълбището, разстилайки се в мрака отвъд нашите светлини. Чух отново звънтенето на стъкло и видях две бутилки, които се въртяха и подскачаха на повърхността, движейки се ту в една посока, ту в друга. Едната потъна под водата и повече не се показа.

От месингова скоба за факла, окачена на стената, висеше чувал от зебло. Аури бръкна в него и извади тежка затапена бутилка като онези, в които някога е имало бредонска бира.

— Изчезват за час или за минута. — Тя ми подаде бутилката. — Понякога за цели дни. От време на време изобщо не се връщат. — Извади още една бутилка от чувала. — Най-добре е да пуснеш поне четири наведнъж. Така от гледна точка на статистиката би трябвало винаги да имаш две, които се движат наоколо.

Кимнах, издърпах нишка зебло от опърпания чувал и я намазах с кръвта, която покриваше ръката ми. Махнах тапата на една от бутилките и пуснах нишката вътре.

— И косъм също — подкани ме Аури.

Откъснах няколко косъма от главата си и ги мушнах в бутилката. След това я затапих добре и я пуснах да плава. Тя се носеше по водата и правеше хаотични кръгове.

Аури ми подаде друга бутилка и ние повторихме процедурата. Когато и четвъртата бутилка се понесе по въртящата се вода, приятелката ми кимна и енергично изтупа ръцете си от прахта.

— Готово — заяви тя с огромно задоволство. — Така е добре. Сега сме в безопасност.

* * *

Часове по-късно измит, превързан и вече не толкова гол се отправих към стаята на Уилем в Мюз. Тази нощ и още много последващи нощи Уил и Сим се редуваха да ме наблюдават, докато спя, и ме пазеха със своите Алари. Те бяха най-добрите приятели, които човек може да има. Приятели, на каквито всеки се надява, но никой не заслужава, най-малко пък аз самият.

> 25.

> Незаконно разбиране

Въпреки мнението на Уил и Сим не можех да повярвам, че Деви е отговорна за „злонамерената постъпка“ срещу мен. Макар да ми бе болезнено ясно, че не знам почти нищо за жените, тя винаги се бе държала приятелски с мен. Понякога дори беше мила.

Вярно е, че имаше зловеща репутация, но аз самият знаех много добре как няколко слуха могат да се превърнат в напълно приказни истории.

Мислех, че е много по-вероятно моят непознат нападател да е някой озлобен студент, който се възмущава от бързия ми напредък в Арканум. Повечето студенти учеха години, преди да станат ре'лари, а аз бях успял за по-малко от три семестъра. Можеше дори да е просто някой, който мрази Едема Рух. Нямаше да е първият път, в който страдам заради рода си.

Всъщност нямаше особено значение кой е отговорен за нападенията. Онова, от което се нуждаех, бе да намеря начин да ги спра. Не можех да очаквам Уил и Сим да ме пазят през остатъка от живота ми.

Имах нужда от по-дългосрочно решение. Трябваше ми грам.

Грамът е хитроумно изобретение, създадено за решаването на точно такъв проблем. Той е своеобразна симпатична броня, която възпира обвързването срещу тялото ти. Нямах представа как работи, но знаех, че съществува. И знаех откъде да разбера как да го направя.

* * *

Килвин вдигна поглед, докато приближавах кабинета му. С облекчение забелязах, че стъкларската му пещ е студена и тъмна.

— Надявам се, че си добре, _ре'лар_ Квоте? — попита той, без да става от работната си маса.

В едната си ръка държеше голяма стъклена полусфера, а в другата — диамантено острие.

— Добре съм, магистър Килвин — излъгах аз.

— Обмисли ли следващия си проект? — попита той. — Дойде ли ти наум някоя хитроумна фантазия?

— Всъщност търсих схема на грам, магистър Килвин, но не успях да намеря никъде в хранилищата или в справочниците.

— И защо ти трябва грам, ре'лар Квоте? — изгледа ме любопитно Килвин. — Това желание показва, че нямаш особена вяра в събратята си арканисти.

Не бях сигурен дали се шегува, или не, затова реших да пристъпя направо към въпроса:

— В „симпатия за експерти“ учихме за подхлъзването. Чудех се дали, щом като грамът действа срещу външното привличане…

Килвин се засмя тихо.

— Дал е решил да ви поуплаши. Това е добре. И да, прав си — един грам би те защитил срещу подхлъзване… — тъмните му, сийлдишки очи ме изгледаха сериозно — до известна степен. Все пак ми се струва, че умният студент просто ще си учи уроците и ще избегне подхлъзването, като е внимателен и предпазлив.

— Това и възнамерявам да направя, магистър Килвин — съгласих се аз. — Но все пак ми се вижда полезно да имаш грам.

— Вярно е — призна Килвин и кимна с косматата си глава. — Но заради ремонтите и изпълнението на есенните поръчки не ни достигат хора. — Той махна с ръка към прозореца, гледащ към работилницата. — Не мога да заделя никакви работници за направата на нещо такова. А дори и да можех, остава въпросът с разходите. Работата е деликатна, а за инкрустацията е нужно злато.

— Бих предпочел да го направя сам, магистър Килвин.