Пейзажите на времето

Купър се беше облегнал на големия магнит, който заграждаше сърцевината на експеримента им. Той се обърна и се запровира по пътеките между кабели и микровълнови лъчи. Експериментът все още продължаваше. Сребристата колба, окачена между полюсите на магнита и цялата осеяна с щекери, беше скрита в ледена обвивка. Течният хелий вътре се пенеше и клокочеше, кипнал при температура само няколко градуса над абсолютната нула. Ледът бе замръзнала вода от въздуха наоколо и от време на време пропукваше, когато съдът се разширяваше и се свиваше, за да облекчи натиска. Ярко осветената лаборатория жужеше с електронен живот. Няколко метра по-нататък от многобройните, подредени един върху друг транзисторни диагностични уреди лъхаше силна жега. От хелия обаче, Гордън усещаше слаб леден повей. Въпреки студа, Купър беше по тениска и дънки. Гордън предпочиташе синя, закопчана до долу риза с дълги ръкави от оксфордски поплин, кадифени работни панталони, които се закопчаваха отзад и грубо вълнено сако. Все още не се беше приспособил към неофициалните дрехи, които се носеха в тукашните лаборатории. Ако това означаваше да падне до положението на Купър, той бе сигурен, че никога нямаше да свикне.

— Записал съм много данни — общително заговори Купър, без да обръща внимание на напрежението, което само допреди няколко мига бе висяло във въздуха. През многобройните оптични уреди и шкафове на колелца Гордън се насочи към мястото, където Купър методично разстилаше автоматично записани диаграми. Милиметровата хартия беше разчертана със светлочервено, така че да изпъкват зелените криви линии на сигнала — поради контраста, схемата изглеждаше почти триизмерна. — Виждаш ли? — дебелите пръсти на Купър проследяваха зелените пикове и спадове. — Ето тук би трябвало да е резонансът на индиевото ядро.

Гордън кимна.

— Наистина голям пик — ето какво търсим — отвърна той. Но на диаграмата имаше само хаос от тесни вертикални линии, очертани от местилия се назад-напред по хартията под случайни въздействия писец.

— Истинска каша — промърмори Купър.

— Да — призна Гордън и почувства как въздухът изхриптя от гърлото му. Раменете му увиснаха.

— Обаче получих и тези. — Купър извади друг зелен правоъгълник, който показваше смесена диаграма. Вдясно се виждаше ясен пик с гладки и прави страни. Но централната и лявата част на листа представляваха безсмислена бъркотия от драсканици.

— Проклятие — прошепна сам на себе си Гордън. На тези графики честотата на емисиите от индиевоантимонидната проба нарастваше отляво надясно. — Шумът изтрива високите честоти.

— Не винаги.

— А?

— Ето още един опит. Взех данните само няколко минути след онези.

Гордън разгледа третия x/y резултат. Вляво имаше доста ясен пик при ниски честоти, а после вдясно — шум.

— Не разбирам.

— Нито пък аз, естествено.

— Преди винаги сме имали равен, постоянен шум.

— Да? — въпросително го погледна Купър. Гордън беше професорът тук и Купър му прехвърляше топката.

Гордън замислено присви очи.

— Имаме пикове, но само от време на време.

— Така изглежда.

— Време. Време — разсеяно мърмореше Гордън. — Хей, на писеца му трябват, да кажем, към трийсет секунди, за да се придвижи през листа, нали?

— Ами, можем да променим това, ако смяташ…

— Не, не, чуй — припряно го прекъсна Гордън. — Да предположим, че шумът не присъства винаги. На тази диаграма — върна се към втория лист той, — източникът на шума се е проявявал само, когато писецът е записвал ниските честоти. Десетина секунди след това е изчезнал. Тук — посочи с дебелия си пръст той третата x/y графика, — бъркотията е започнала, когато писецът е стигнал до високите честоти. Шумът се е върнал.

Купър сбърчи чело.

— Но… аз си мислех, че състоянието при експеримента е постоянно. Искам да кажа, че нищо не се променя, това е въпросът. Поддържаме температурата ниска, но постоянна. Оптиката, предусилвателите и пречиствателите са загряти и се придържат към модела. Те…

Гордън му махна с ръка да замълчи.

— Не става дума за нещо, което правим ние. Загубихме седмици да проверяваме електрониката — тя не дава дефект. Не, има нещо друго, това искам да кажа.

— Но какво?

— Някакво външно въздействие.

— Как би могло…

— Кой знае? — отново ентусиазиран отвърна Гордън и започна да се разхожда насам-натам, типично за него, когато беше нервен. Подметките на обувките му изскърцваха при всяко обръщане. — Всичко това означава, че в индиевия антимонид има друг източник на сигнал. Или че индият улавя времепроменлива енергия, излъчвана вън от лабораторията.

— Не разбирам.

— По дяволите, нито пък аз. Но нещо пречи на засичането на ядрения резонанс. Трябва да го проследим.

Купър присви очи към неправилните линии, сякаш измерваше наум промените, които трябваше да се направят, за да се проучи проблема.

— Как?

— Щом не можем да премахнем шума, трябва да го изследваме. Да открием откъде идва. Дали се явява при всички индиевоантимонидни проби? Дали не прониква от някоя друга тукашна лаборатория? Или е нещо ново? Такива работи.