Пейзажите на времето

— Ако имаме дяволски късмет. Знаем, че през 50-те години подобни експерименти с ядрен резонанс са извършвани в „Кавендиш“ и на няколко други места — в Щатите и в Съветския съюз. По принцип те са били в състояние да засичат кохерентни сигнали, индуцирани от тахиони.

— Значи можем да им пращаме телеграми?

— Да, но това е всичко. Става дума за изключително ограничена форма на пътуване във времето. Това е единственият начин за пращане на послания в миналото, открит от когото и да е. Не сме в състояние да прехвърляме предмети или хора.

Питърсън поклати глава.

— Имам научна степен по социални проблеми и компютри. Дори…

— В Кеймбридж ли? — прекъсна го Маркъм.

— Да, в Кралския колеж. — Маркъм кимна сам на себе си и Питърсън се поколеба. Не му харесваше това, че американецът очевидно му беше залепил етикет. Самият той бе сторил същото, разбира се, но с определено по-сериозна причина. Леко раздразнен, Питърсън взе инициативата. — Вижте, дори зная, че тук някъде има парадокс. Старата приказка за това как застрелваш собствения си дядо, нали? Но ако той умре, самият ти също не би съществувал. Вчера някой повдигна този въпрос в Съвета. Едва не се отказахме от цялата идея заради това.

— Добър въпрос. В една своя статия от 1992 г. допуснах същата грешка. Оказва се, че наистина има парадокси, но ако погледнеш нещата по правилния начин, те изчезват. Бих могъл да го обясня, но ще отнеме време.

— Не сега, ако нямате нищо против. Целият проблем, както аз го разбирам, е да пратим тези телеграми и да разкажем на някого от 1960 г. или там някъде за ситуацията си тук.

— Ами, нещо такова. Да ги предупредим за хлорните въглеводороди, да им обрисуваме ефектите върху фитопланктона. Да ги насочим към определени проучвания, които биха могли да ни дадат основата, нужна ни сега, за да…

— Кажете ми, смятате ли, че този експеримент може да е от някаква действителна полза?

Ренфрю нетърпеливо се размърда, но не каза нищо.

— Без да изпадам в мелодраматизъм — бавно отвърна Маркъм, — мисля, че той ще спаси милиони животи. Евентуално.

Последва кратко мълчание. Питърсън кръстоса обратно крака и махна невидима прашинка от коляното си.

— Това е въпрос на приоритети, нали разбирате — най-после заговори той. — Трябва да гледаме на нещата мащабно. Съветът по спешните мерки заседава от девет часа тази сутрин. В Северна Африка пак е настъпил масов мор поради сушата и липсата на хранителни запаси. Несъмнено ще чуете за това, когато му дойде времето. А засега този и други неотложни въпроси трябва да се разглеждат приоритетно. Северна Африка не е единственият източник на тревоги. Покрай южноамериканския бряг също има голям цъфтеж на диатомеи2. И на двете места измират хиляди хора. Вие ни молите да вложим пари в един отделен експеримент, който може да успее, а може и да не успее — по същество, теория на един човек…

— Става дума за нещо повече — бързо го прекъсна Маркъм. — Теорията за тахионите не е нова. В момента в Калифорнийския технически институт има една група — групата за гравитационна теория — която разглежда същия проблем от друг ъгъл. Опитват се да разберат как тахионите се вместват в космологичните въпроси — нали знаете, теорията за разширяващата се вселена и прочее.

Ренфрю отново кимна.

— Да, съвсем наскоро във „Физикъл Ривю“ имаше статия за флуктуациите с огромна плътност.

— И в Лос Анджелис си имат своите проблеми — замислено каза Питърсън. — Най-вече с големия пожар, разбира се. Ако посоката на вятъра се промени, може да последва ужасно бедствие. Не зная какво е въздействието на тези неща върху хората от Калифорнийския технически институт. Ние не можем да си позволим да чакаме с години.

Ренфрю прочисти гърлото си.

— Мислех си, че финансирането на научни експерименти е основен приоритет. — Думите му прозвучаха малко сприхаво.

В отговора на Питърсън се долови снизходителна нотка.

— А, имате предвид онзиденшната реч на краля по телевизията. Да, разбира се, той иска да изглежда добре в годината на коронацията си. Затова насърчава спонсорирането на научни експерименти — но естествено, той не разбира нищо от наука, дори не е и политик. Говори наистина много изразително. Нашият комитет го посъветва да се придържа към общите приказки за бъдещо възраждане. С нотка хумор. Това го умее добре. Във всеки случай, факт е, че парите ни не стигат и трябва да внимаваме в избора си. На този етап мога да ви обещая единствено, че ще докладвам пред Съвета. Ще ви информирам веднага, щом мога, за решението им относно определянето на експеримента ви като приоритетен. Аз лично смятам, че се целите малко надалеч. Не зная дали можем да си позволим подобни рискове.

— Не можем да си позволим обратното — с внезапен ентусиазъм възрази Маркъм. — Защо да продължаваме да кърпим дупките тук и там, да хвърляме пари за фондове за подпомагане при суша и мор? Можете да я карате с кръпки, но бентът накрая ще се взриви. Освен ако…

— Освен ако не се помъчите да оправите миналото ли? Сигурни ли сте, че тахионите изобщо са в състояние да стигнат до миналото?