Пейзажите на времето

Гордън вдигна ръка към устните си, сякаш за да заглуши неволен вик. Резките линии продължаваха. Дойде му наум, че може би халюцинира. Той се ухапа по пръста. Не, линиите си оставаха. Като потискаше вълнението под стремежа към точност, той бързо започна да записва данните.

ДЕЙСТВИЕТО НА УЛТРАВИОАМСЛДУЗ СЛЪНЧДЪФК ОМ ВЕРИГИ ИЗГЛЕЖДА ЗАБАВЯТ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО В ПОВЪРХНОСТНИТЕ СЛОЕВЕ НА АМСУЛДОП НО РАСТЕЖ

НД	18	5	36	ДЕК 30	29.2
НД	18	5	ФГДУЕЛ 30		29.2
НД	18	5	36	ДЕК 30	29.2

ВЪЗДЕЙСТВА НА ДИАТОМНИЯ ЕНЗИМ ЗАДЪРЖАН Б СИСТЕМНА ВЕРИГА РЕПРО ОПИТ ДА СЕ СВЪРЖЕМ С ВАС С Т ХИЙОНОВ ЛЪЧ УРЕДОПРЛ СИЧКИ ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ МОГАТ ДА ПОТВЪРДЯТ НД 18 5 ЗМСДУ ДЕК 30 29.2 РДУТФКИГЛП АСЛДУРМФУ КЕЙМБРИДОЛР КЕЙМБРИДЖСКИ ЦЪФТЕЖ НА ДИАТОМЕЯ ГХТУПДМ АСАНАТ ДЕК 30 29.2 ТОВА НЕ НАРУШАВА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНОТО ИЗИСКВАНЕ ФОРМУЛИРАНО ОТ УИЛЪР-ФЕЙНМАН ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ОБРАТНАТА ВРЪЗКА В ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВЕРИГА ПОЗВОЛЯВА ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ДА ПРОДЪЛЖИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е ДА ИЗПЪЛНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ ЗА ДА ПРОВЕРИТЕ МОЛЕКУЛЯРНАТА ВЕРИГА КСДЕУРДЛ 18 5 36 ДЕК 30 29.2 ВРЕМЕВИ ДИФЕРЕНЦИАЛ АУСМП

— Клаудия? Ти ли си? — Това беше първият път, когато изобщо се обръщаше към нея с малкото й име.

— Да, да. Ти ли си, Гордън?

— Точно така. Работя по експеримента успоредно с вас. Работиха ли хората ти снощи?

— Какво?

— Работихте ли по експеримента миналата нощ?

— Аз… не. Не… мой студент правеше някакви измервания. Мисля, че свърши към 6 часа.

— По дяволите.

— Какво? Извинявай, струва ми се, че не те чух правилно…

— Съжалявам, няма значение. Аз, хм, аз работех снощи към 11 часа и получих някои аномални резонансни ефекти.

— Разбирам. Е, тук е било към 2 часа през нощта.

— О, да. Разбира се.

— Колко време продължи ефектът?

— Повече от два часа.

— Ами, чакай да видя, студентът би трябвало скоро да дойде; сега едва минава осем. Гордън, ти си буден в 5 часа сутринта?

— А, да. Чаках да се свържа с теб.

— Спал ли си?

— Не, аз… следях дали ще се получи още от… ефекта.

— Гордън, върви да спиш. Ще поговоря със студента. Днес ще проведем някои експерименти. Но ти трябва да поспиш.

— Естествено, естествено.

— Обещавам ти, че ще направим измерванията. Но ти поспи, чуваш ли?

— Добре. Добре. Това е всичко, което искам.

— Гордън, госпожа Ивълстейн ми донесе онзи брой на „Лайф“. Защо не ми каза? Там е написано името на сина ми, с огромни букви, а той дори не ми казва. Беше преди седмици и…

— Мамо, виж, извинявай, че не ти казах. Аз…

— И материала в „Нешънъл Енкуайърър“, тя донесе и него. Той не ми хареса много.

Гордън раздразнено въздъхна в телефонната слушалка. Колко беше часът? За бога, 5 следобед. Какви ли данни получаваше групата на Цинс?

— Виж, мамо, бях заспал, аз…

— Заспал? По това време?

— Цяла нощ работих в лабораторията.

— Не трябва да го правиш, ще развалиш здравето си.

— Добре съм.

— Но аз исках да кажа, че „Лайф“ бе такава изненада…

— Мамо, трябва да поспя още. Съсипан съм.

— Е, добре. Просто исках да ти чуя гласа, Гордън. Вече не те чувам толкова често.

— Знам, мамо. Виж, ще ти се обадя след няколко дни.

— Добре, Гордън.

Той затвори и отиде да спи.

Групата на Цинс не откри нищо. Гордън не можеше отново да засече сигналите. Той продължи да проверява до края на седмицата. В петък имаше катедрен колоквиум върху плазмената физика, изнесен от Норман Ростокър. Гордън отиде и седна в най-крайните редове. Първият диапозитив на Ростокър беше:

Седем фази на програмата за термоядрено разпадане

I Ликуване

II Смут

III Разочарование

IV Търсене на вината

V Наказване на невинните

VI Отличаване на незамесените

VII Погребване на телата/Разпръсване на пепелта

Публиката се разсмя. Гордън също. Чудеше се на кой от етапите се намираше. Но не, цялата работа със съобщението не беше изследователски проект, а откритие. Фактът, че той бе единственият човек в света, който вярваше в него, не променяше нещата. „Търсене на вината“ обаче като че ли отговаряше точно. За миг Гордън се замисли за това и после, по средата на изложението на Ростокър, заспа.