Пейзажите на времето

Гордън разтвори „Сан Диего Юниън“ и го разпростря върху лабораторната маса. Веднага му се прииска да си беше направил труда да намери брой от „Лос Анджелис Таймс“, защото „Юниън“, в обичайния си провинциално-просташки стил, отделяше много място на сватбата на Хоуп Кук, неотдавнашна студентка в „Сара Лорънс“ и принцът-престолонаследник Палден Тонъп Намгиял Сикимски. Целият вестник като че ли трепереше от възбуда, че само след един ден американско момиче ще се омъжи за човек, който ще стане махараджа. Истинската новина се съобщаваше само в едно малко съобщение на първа страница: починал е Дейви Мур. Гордън нетърпеливо прелисти спортните страници и с облекчение откри по-дълга статия. Шугър Рамос нокаутирал Мур в десетия рунд на двубоя им в Лос Анджелис за титлата в лека категория. На Гордън отново му се прииска да бе намерил билети — от напрежението на лекциите и изследванията просто забрави, а после всичко вече беше продадено. Така че Мур бе умрял от мозъчен кръвоизлив, без да се върне в съзнание — още един недостатък на бокса. Гордън въздъхна. Имаше предсказуеми коментари от предсказуеми хора, които призоваваха за пълна забрана на този спорт. За миг се почуди дали не бяха прави.

— Ето новите данни — застанал до него, каза Купър.

Гордън пое листовете.

— Нови сигнали?

— Да — безстрастно отвърна Купър. — Вече от седмици получавам обикновени резонансни криви и изведнъж — хоп.

— Дешифрира ли ги?

— Естествено. Има много повторения, кой знае защо.

Гордън последва студента до неговото работно място, където бяха разпръснати лабораторните дневници. Откри, че се надява резултатите да са безсмислени, обикновен шум. Така щеше да е много по-лесно. Нямаше да трябва да се тревожи за каквито и да е съобщения, Купър щеше да продължи с доктората си, Лейкин щеше да е щастлив. В момента животът му не се нуждаеше от никакви усложнения и той се беше надявал цялата работа с ефекта на спонтанен резонанс да утихне. Статията им във „Физикъл Ривю Летърс“ бе предизвикала интерес и никой в тяхната област не беше критикувал работата им — може би щеше да е най-добре да остави нещата така.

Надеждите му изтляха, когато разгледа сбитите данни на Купър.

ТРАНСУВРИ 7 ОТ КЛ998 КАМБЕ 199833Х

НД	18	5	36	ДЕК 30	29.2
НД	18	5	36	ДЕК 30	29.2
НД	18	5	36	ДЕК 30	29.2

Тайнственото повторение на буквите и цифрите продължаваше три страници. После рязко свършваше и оттам започваше следното:

БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРОЯВИ КАТО ХАРАКТЕРЕН ИЗТОЧНИК В ТАХИЙОНОВИЯ СПЕКТЪР 263 KEV ПИК МОЖЕ ДА СЕ ПОТВЪРДИ С ЯМР НАСОЧЕНОСТ СЛЕДВА ИЗМЕРВАНЕ ЗПАСУЗК АКСОУЛП ПРЕКЪСВАНЕ НА ПРАВОЪГЪЛНАТА КООРДМЗАЛИ СМИСИЯ ОТ 19BD 1998КООРГХКЕ

След това нямаше нищо смислено. Гордън прегледа данните на Купър.

— Останалата част прилича просто на включване и изключване. Няма никакъв шифър. — Купър кимна и се почеса по крака под отрязаните си дънки.

— Просто точки и тирета — промърмори Гордън на себе си.

— Смешно — отново кимна Купър. Гордън беше забелязал, че студентът напоследък се ограничава само да записва данните и не изразяваше собственото си мнение. Навярно конфликтът с Лейкин го бе научил, че агностичната поза е по-безопасна. Купър изглеждаше много щастлив, когато получаваше обикновените резонансни сигнали — те бяха крайъгълните камъни, които щяха да изградят дисертацията му.

— Онези неща отначало — НД и ДЕК. — Гордън поглади брадичката си. — Звучи ми като нещо астрономическо…

— Хм-м — отвърна Купър. — Може би.

— Да — небесна дължина и деклинация. Това са координати, които фиксират точка в космоса.

— Хм. Възможно е.

Гордън раздразнено погледна към Купър. Като че ли играеше карти прекалено близо до джоба на жилетката си.

— Виж, искам да прегледам тези цифри. Просто продължаваш да правиш измервания.

Купър кимна и се обърна, очевидно облекчен да се избави от смущаващите данни. Гордън излезе от лабораторията и се качи два етажа по-нагоре, до стая 317, кабинета на Бърнард Кароуей. Никой не отговори на почукването му. Той мина през канцеларията на катедрата, надникна вътре и извика:

— Джойс, къде е д-р Кароуей? — По взаимно споразумение към персонала се обръщаха на малко име, докато членовете на факултета винаги бяха споменавани със званията им. Гордън изпитваше постоянно неудобство да следва тази практика.

— Големият или малкият? — попита тъмнокосата секретарка, като вдигна вежди — правеше този жест почти непрекъснато.

— Големият. На тегло, а не на ръст.

— На семинара по астрофизика. Би трябвало да е почти свършил.