Пейзажите на времето

— Гордън, дай да погледна това съобщение. Точките и тиретата, искам да кажа.

— Разбира се, моля.

— Направи ми една услуга. Струва ми се, че тук има нещо голямо. Може би идеите ни за това, че естественото решение са радиокомуникациите и 21-сантиметровата линия водород — може би всички те са неверни. Искам да проверя това твое съобщение. Само недей да се измяташ, става ли?

— Става — неохотно се съгласи Гордън.

Когато на следващата сутрин Гордън довлачи чантата до кабинета си, Сол вече го чакаше. Гледката на енергичното му лице с кафяви очи, които шареха, докато говореше, изпълниха физика с предчувствие.

— Разгадах го — напрегнато каза Сол. — Съобщението.

— Какво…?

— Точките и тиретата в края. Които не оформяли думи. Те не са думи — а образ!

Гордън му отправи скептичен поглед и остави чантата си на земята.

— Преброих тиретата в онова дълго предаване. „Шум“ — каза ти. Имаше 1537 тирета.

— И какво?

— Заедно с Франк Дрейк и много други хора обмисляме начини за предаване на образи посредством обикновени сигнали от типа „да-не“. Просто е — пращаш правоъгълна мрежа.

— Онази объркана част от съобщението ли? ПРАВОЪГЪЛНАТА КООРДМЗАЛИ и така нататък.

— Точно така. За да начертаеш мрежата, трябва да знаеш колко линии да направиш по всяка ос. Опитах няколко комбинации, които се умножават до резултата 1537. Всичко беше пълна каша, освен координатна система 29 на 53. Разполагането на тиретата в тази схема дава образа. И 29, и 53 са прости числа — очевидното решение, като се замислиш по въпроса. Това е единственият начин да разделиш 1537 на прости числа.

— Хм-м. Много хитро. И това ли е образът?

Сол подаде на Гордън лист хартия с попълнени точки за всяко тире от предаването. Получаваше се сложна комбинация от преплетени криви, движещи се отдясно наляво. Всяка крива се състоеше от група точки, подредени в последователна, но сложна система.

— Какво е това? — попита Гордън.

— Не зная. Всички практически проблеми, които сме решили с Франк, представят слънчеви системи, в които изпъква една планета — такива неща. Това тук е нещо съвсем различно.

Гордън хвърли чертежа върху бюрото си.

— Тогава каква е ползата от него?

— Ами — по дяволите! Ползата ще е огромна, щом я открием.

— Е…

— Какво има? Смяташ, че не е така ли?

— Сол, знам, че си си спечелил репутацията на човек, който мисли за… Как го наричаше Херман Кан? Немислимото. Но това!…

— Смяташ, че просто съм си измислил всичко това?

— Аз ли? Аз? Сол, аз засякох това съобщение. Аз ти го показах. Но твоето обяснение!… По-бързи от светлината телеграфни сигнали от друга звезда. Но координатите не съвпадат напълно! Образ, който се получава от шума. Но образът е абсолютно безсмислен! Стига, Сол.

Лицето на Сол почервеня и той отстъпи назад с ръце на хълбоците.

— Ти си сляп, знаеш ли? Сляп.

— Да речем… скептичен.

— Гордън, ти не ми даваш никакво време.

— Време ли? Признавам, че си се занимавал с подобни случаи. Но докато не разберем този твой образ, той си остава безсмислен.

— Добре. До-обре — драматично отвърна Сол, като удари с юмрук по лявата си длан. — Ще открия какво означава чертежът. Ще трябва да се обърнем към цялата академична общност, за да решим загадката.

— Какво означава това?

— Ще трябва да излезем пред публиката.

— Да разпитваме хората из университета ли?

— Кого да питаме? От каква специалност? Астрофизика ли? Биология? Когато не знаеш нещо, трябва да държиш ума си открит.

— Да… но… — Гордън внезапно си спомни за Рамси. — Сол, има и друго съобщение.

— Какво?

— Получих го преди месеци. Ето. — Той претършува чекмеджетата на бюрото си и откри дешифровката. — Опитай това за сравнение.

Сол се загледа в дългите напечатани редове.

— Не разбирам.

— Нито пък аз.

— Сигурен ли си, че това е сериозно?

— Толкова сигурен, колкото и в другото, което вече си дешифрирал.

— По дяволите. — Сол се стовари на стола. — Това наистина обърква нещата.

— Да, обърква ги, нали?

— Гордън, тук няма никакъв смисъл.

— Нито пък твоят образ.

— Виж, може би получаваш съобщения от различни места. Когато настройваш радиото на различни станции, на едната имаш музика, на другата спорт, на третата новини. Може би това е приемник, който просто засича всичко.

— Хм.

Сол се наведе напред на стола си и притисна слепоочията си с длани. Гордън разбираше, че мъжът е уморен. Навярно беше работил цяла нощ, за да разчете чертежа. Внезапно изпита прилив на симпатия към него. Сол вече бе известен като поддръжник на идеята за междузвездно общуване и мнозина астрономи го смятаха за прекалено безумен, прекалено спекулативен, прекалено млад и импулсивен. Е, и какво — това не означаваше, че греши.

— Добре, Сол, приемам идеята ти за образа — временно. Не може да е нещо случайно. И така — какво представлява той? Трябва да разберем. — После му разказа за Рамси. Това само усложняваше нещата, но Гордън чувстваше, че Сол има право да знае.

— Гордън, все пак си мисля, че тук имаме нещо.

— Аз също.

— Смятам, че трябва да излезем пред публика.

— Заедно с биохимията ли? Първото съобщение?