Пейзажите на времето

— Не. Но изследвах специалните форми на изкуствени торове, с които експериментират някои от компаниите и… ами, твърде рано е да се съди отсега, всъщност, имам само някакво подозрение. Това, което дойдох да ти кажа, е, че не съм забравил за проблема. Лекциите и редовните ми стипендианти, нали знаеш — всичко се натрупва. Но ще продължавам да се занимавам с това. Мога да сляза долу и да поразпитам Уолтър Мънк за океанографската връзка. Във всеки случай — той се изправи и имитира прощален поздрав, — благодарен съм ти за информацията. Може да излезе голяма работа. Грац.

— Ъ?

— Грац — от испанското грациас.

— А. Разбира се. — Безцеремонното калифорнийско възприемане на испанския жаргон изглеждаше подходящо за Рамси. Въпреки това под маниерите на търговец на стари коли прозираше бърз ум. Гордън се радваше, че човекът е проучил първото съобщение, а не го е хвърлил просто в кошчето за отпадъци. Като че ли днес му беше щастлив ден — мозайката се подреждаше. Да, щастлив ден. „Засега мога да му пиша 6+“ — помисли си Гордън и тръгна да търси Шрифър.

* * *

— Определих го — твърдо каза Сол и посочи с показалец някаква точица на звездната карта. — Намира се много близо до една обикновена звезда F7, наречена Херкулес 99.

— Но не попада точно в нея, така ли?

— Не, но е много близо. Във всеки случай, какво се крие зад всичко това? За какво му е на един физик, занимаващ се с твърдото агрегатно състояние, положението на някаква си звезда?

Гордън му разказа за настойчивите сигнали и му показа последната дешифровка на Купър. Сол веднага се запали. Заедно с един руснак, Кадарски, пишеха статия за засичане на извънземни цивилизации. Работната им теза беше, че естественото решение са радиосигналите. Но ако сигналите на Гордън наистина не можеха да се обяснят като предавания от Земята, предложи Сол, защо да не възприемат хипотезата за извънземния им произход? Координатите ясно навеждаха на тази мисъл.

— Виж — небесната дължина е 18 часа, 5 минути и 36 секунди. Сега, Херкулес 99 е тази точица на 18 часа, 5 минути, 8 секунди и малко отгоре. Деклинацията на твоя сигнал е 30 градуса и 29.2 минути. Всичко си съответства.

— Мислиш ли? Съответствието не е точно.

— Но е адски близо! — размаха ръце Сол. — Няколко секунди разлика е нищо.

— Откъде, по дяволите, някой извънземен ще знае нашата система на астрономични мерки? — скептично попита Гордън.

— А откъде знаят езика ни? Като слушат старите ни радиопрограми, разбира се. Виж — паралаксът на Херкулес 99 е 0.06. Това означава, че е на повече от шестнайсет парсека.

— Колко е това?

— О, около 51 светлинни години.

— Тогава как могат да ни сигнализират? Радиосигналите са били открити преди около шейсет години. Не е имало достатъчно време светлината да измине цялото това разстояние — ще й трябва повече от един век. Така че не е възможно да отговарят на нашите радиостанции.

— Прав си. — Сол като че ли за миг се обезсърчи. — Казваш, че в съобщението имало и нещо друго? — Лицето му просветна. — Дай да видя.

След минута той посочи с пръст отпечатаното съобщение и възкликна:

— Точно така! Това е. Виждаш ли тази дума?

— Коя?

— Тахион. От гръцки произход е. Означава „бърз“, обзалагам се. Това показва, че използват някакъв вид предаване, по-бързо от светлината.

— О, я стига.

— Гордън, дай воля на въображението си. Съответства си, по дяволите.

— Нищо не може да се движи по-бързо от светлината.

— Това съобщение казва, че нещо го прави.

— Глупости. Пълни глупости.

— Добре, как тогава си обясняваш това: „Би трябвало да се прояви като характерен източник в тахионовия спектър 263 KEV пик“? KEV — киловолта. Използват тахиони, каквото и да е това, с енергия 263 киловолта.

— Съмнително — рязко възрази Гордън.

— Ами останалото? „Може да се потвърди с ЯМР насоченост. Следва измерване.“ ЯМР — ядрен магнитен резонанс. После безсмислица, още няколко думи и пак безсмислица. СМИСИЯ ОТ 19BD 1998КООРГХКЕ и така нататък.

— Не всичко е безсмислица. Виж — останалото е просто точки и тирета.

— Хм-м. — Сол погледна данните. — Интересно.

— Чуй, Сол, благодарен съм…

— Почакай малко. Херкулес 99 не е просто която и да е звезда. Проучих го. Попада точно в онзи клас звезди, който според нас може да поддържа живот.

Гордън присви устни и погледна със съмнение.

— Точно така, той е F7. Малко по-тежък от нашето слънце — с по-голяма маса, искам да кажа — и с обширен регион около него, който е в състояние да поддържа живот. Той е двойна звезда — почакай, почакай, знам какво ще кажеш — рече Сол, като драматично вдигна отворената си длан към Гордън, който нямаше ни най-малка представа какво е възнамерявал да каже. — Двойните звезди не могат да имат около себе си обитаеми планети, нали?

— Ъ-ъ, защо?

— Защото планетите се отклоняват. Единствено Херкулес 99 няма този проблем. Двете звезди обикалят една около друга само на всеки 54,7 години. Между тях има голямо разстояние и около двете има обитаеми планети.

— И двете ли са F7?

— По-голямата, доколкото ни е известно. Но на теб ти трябва само една — неубедително отвърна той.

Гордън поклати глава.

— Сол, благодарен съм…