Пейзажите на времето

— … светлината изминава за една година със скорост 297 600 километра в секунда. — Кадър на Сол, застанал до малък телескоп. — Хипотетичното съобщение е засечено по неочакван за астрономите начин — по време на експеримент, проведен от проф. Гордън Бърнстейн…

— О, Господи — простена Гордън.

— … в Калифорнийския университет в Ла Хола. Експериментът цели нискотемпературно преброяване на атомите, подреждащи се по магнитно поле. Експериментите на Бърнстейн все още са в процес на проучване — всъщност, не е сигурно, че те засичат сигнали от далечна цивилизация. Но проф. Шрифър, сътрудник на Бърнстейн, който ги е дешифрирал, твърди, че иска да информира научната общност. — Появи се Сол, пишещ уравнения на черната дъска. — Една част от съобщението е озадачаваща. Образ…

Добре скициран вариант на преплетените криви. Сол стоеше отпред и говореше в подадения му микрофон.

— Разберете — каза той, — засега не предлагаме конкретни заключения. Но бихме искали да получим помощта на научната общност за разкриването на значението, което се крие в това съобщение. — Последва кратко обяснение за дешифровката.

На екрана отново се появи Кронкайт.

— Неколцината астрономи, които „Си Би Ес Нюс“ интервюира днес, изразиха скептицизъм. Ако проф. Шрифър се окаже прав обаче, това наистина ще означава страхотна новина. — Кронкайт показа характерната си успокоителна усмивка. — Такива бяха нещата днес, дванайсети април…

Гордън го изключи.

— По дяволите — все още замаян каза той.

— Според мен, репортажът беше направен много добре — замислено отвърна Пени.

— Много добре ли? Та той изобщо не трябваше да споменава моето име!

— Защо, не искаш ли да се прочуеш?

— Да се прочуя? За Бога…! — Гордън удари с юмрук сивата пластмасова стена, която силно отекна. — Той обърка всичко, не разбираш ли? Още когато ми го каза, имах това лошо предчувствие и ето — името ми вече е свързано с неговата съшита с бели конци теория!

— Но именно твоите експерименти…

— Казах му да не замесва името ми.

— Е, всъщност името ти го спомена Уолтър Кронкайт. А не Сол.

— На кого му пука кой го е казал? Сега вече съм в кюпа, заедно със Сол.

— Защо не интервюираха и теб? — невинно попита Пени, очевидно неспособна да разбере за какво е целият този шум. — Сол го показаха толкова много пъти.

Гордън сбърчи лице.

— Това е неговото амплоа. Да опростява науката до няколко изречения, да извърта всичко, както си поиска, да го свежда до най-малкия общ показател — само и само името на Сол Шрифър да е в центъра на вниманието. Да е написано с огромни, ярки неонови букви. Дявол да го вземе. Само…

— Стреми се към слава, така ли?

Гордън я погледна озадачен.

— Слава…? — Той престана да се разхожда напред-назад из стаята. Сега разбра: тя честно си мислеше, че се е разгневил, защото не са го показали по телевизията. — Станах за смях. — Изведнъж почувства, че му е горещо и че се е зачервил. Започна да разкопчава синята си риза и се замисли какво да прави. Нямаше смисъл да обяснява на Пени — тя беше на светлинни години от това да разбере какво чувстват в подобна ситуация учените.

С пухтене Гордън нави нагоре ръкавите си и отиде в кухнята, където бе телефонът.

— Сол, бесен съм — започна Гордън.

— А… — Физикът можеше да си представи как Сол подбира точните думи. В това го биваше, но сега изобщо нямаше да му бъде от полза. — Е, зная как се чувстваш, Гордън, наистина зная. Преди два часа гледах новините и за мен беше също такава изненада, каквато е била и за теб. Местният бостънски запис бе чист, твоето име изобщо не се споменаваше, точно както искаше ти. Обадих им се веднага, щом видях репортажа на Кронкайт и те казаха, че са променили всичко на национално равнище.

— Откъде са научили в националната телевизия, Сол, ако ти не си…

— Е, виж, трябваше да кажа на местните хора. Като странична информация, нали знаеш.

— Обеща ми да не ме замесваш.

— Направих, каквото можах, Гордън. Щях да ти се обадя.

— А защо не го направи? Защо ме остави да го гледам, без…

— Помислих си, че може би няма да се ядосаш чак толкова, след като видиш колко много време са ни отделили. — Гласът на Сол промени интонацията си. — Това е голяма игра, Гордън! Хората ще ни забележат.

— Да, ще ни забележат — кисело отвърна Гордън.

— Ще поработим върху онзи образ. Ще му видим сметката.

— Най-вероятно е той да види нашата. Сол, казах ти, че не искам да се замесвам в това. Ти ми обеща…

— Не разбираш ли, че това не беше реалистично? — Гласът на Сол бе спокоен и разумен. — Знам, че донякъде те подлъгах, но трябваше да изляза пред публиката.

— Не по този начин.

— Повярвай ми, точно така стават нещата, Гордън. Преди това не беше стигнал доникъде, нали? Признай си.

Той дълбоко си пое дъх.

— Ако някой ме попита, Сол, ще му отговоря, че не зная откъде идват сигналите. Това е самата истина.

— Но не е цялата истина.

— Ти ли ми говориш за цялата истина? Ти ли, Сол? Ти, който ме уговори да скрием първото съобщение?

— Това беше друго. Исках да изясня въпроса…

— Въпроса, глупости! Слушай, ако ме питат, ще кажа, че не съм съгласен с твоята интерпретация.

— И ще разкриеш първото съобщение?