Пентаграм

Мартен протегна ръка към тетрадката, сякаш искаше да я затвори. Ръката му свободно премина през дървения плот. Самият той, до колене проникнал в леглото и спящия, леко прозираше в сутрешната полусветлина. Осемте момчета и момичета също мълчаха. Силуетите им слабо пречупваха светлината. Това не беше достатъчно, за да се разбере какво чувстват. До края на хроноафзията оставаха не повече от двайсет минути вътрешно време, но Мартен все не можеше да започне. Трябваше някой от младите да наруши мълчанието. И, както винаги в такива случаи, заговори Дориан:

– Не предполагах, че така ще изглежда, Мартене.

– Никога не можем да знаем как изглеждат чуждите сънища, Дори. Въпреки че сме психоисторици, въпреки че знаем чий мисловен свят посещаваме. Помните ли, когато изучавахме психомодела на средния двуизмерен човек от XX век, помните ли какъв въпрос най-често ми задавахте?

Елена леко и тъжно се усмихна.

– Трудно бихме го забравили, Мартене. Ние ви питахме действително ли само това са единствените типове личности, населявали XX век. Нито един ли не е пожелавал следващото състояние на света, в който живее – дори като илюзия, дори като мечта? Сега разбирам защо ни доведохте тук, Мартене. Този човек е от другите.

– Да – замислено продължи думите ù Мартен и погледна през прозореца, където малка градска птичка, напрегнала пухкавите си крилца, неподвижно излиташе. – Този човек е един от другите. Въпреки че нищо особено в детството му не го е предразполагало да стане такъв. То е било не по-малко скучно и безсъдържателно, отколкото на останалите. Възпитанието, на което е бил подложен, се е стремяло единствено да го приспособи към света, в който живее, да го научи да понася този свят, да го смята за единствено възможен. Но това не е станало. Хиляди дребни неща, едни от които незнаещи биха нарекли нещастен личен живот, а други – невъзможност да се реализира, са го тласнали по тази река на мисълта, в тази странна тъга по следващото, когато красотата е норма, а хармонията – същност. Тези неща, които ние бихме нарекли „отражение на законите на качествения скок“. Предчувствието за по-високото ниво на сложност, което съдържа в себе си всички предидущи неща – и много други, които никой не предполага…