Пентаграм

Мартен замълча и направи крачка напред. По лекото отклонение на светлината, падаща от прозореца, можеше да се отгатне, че той е приседнал на пода до леглото, за да се вгледа е лицето на спящия.

– Да – тихо каза Албин в отговор на неизречена мисъл. Мартен се обърна към него, но момчето отстъпи назад и мълчаливо се приближи до снимката.

– Какво искаш да попиташ, Албине?

– Още не съм готов – отговори момчето. – Почакайте, Мартен. Искам още да помисля.

Със същата усмивка Елена се доближи до Албин. Сложи ръце на раменете му и му каза нещо тихо. Албин също така тихо отговори.

– У мен възниква същият въпрос, Мартен – каза Елена. – Нека ви го задам аз.

Тя замълча, погледна към Албин и заговори отново:

– Мартен, аз също виждам, този човек не е беглец. Но бих искала да знам дали той е опазен от бягството. Този свят от съня му е прекалено красив. Знам, това е неговата защита срещу собствения му свят. Но няма ли да настъпи време, когато защитата ще стане толкова съвършена, че ще го затвори изцяло? Вие навярно сте проследили неговото бъдеще…

– Искам да допълня въпроса на Елена – наруши мълчанието си Албин. – Може ли той да се примири с мисълта, че прекрасната Сандина ще остане само зад неговите затворени клепачи, че песните от сандинския празник ще звучат само за него, че само той ще проследява своите феести?

– Албине – усмихна се Мартен, – твоят въпрос носеше отговора на въпроса на Елена! Една защита става истински съвършена не когато се затвори сама в себе си, а когато премине в атака. Още повече че този човек не е толкова добре защитен. Формалните логици на XX век биха нарекли това парадокс, но за диалектика ще бъде напълно естествен фактът, че тази беззащитност, тази отговорност към всеки и всичко, ударите, получавани в резултат на това, са му помогнали да създаде, да опази и да определи себе си. Да, Сандина съществува само в мислите му. Засега. Но в папката, скрита в това бюро, има два започнати разказа. Някога те също бяха само мисловни модели. От единия той ще се откаже скоро – ще го надрасне. Другият дълго ще остане незавършен, докато след две години неговата идея узрее толкова, че да роди роман. Поискайте го от Информаториума и ще откриете в него празника на Сандина. И още много други казани неща. Сега той едва ли подозира, че може да ги каже. Засега те са в него.