Пентаграм

Този човек е нещастен, приятели. От много гледни точки е нещастен. Той не познава събуждането сутрин с усмивка, в гърлото му е сухо и пясъчно, ставите му се нуждаят от мъчителна и насилствена гимнастика, за да могат да носят тялото през идващия на галоп ден. Вашият лек и грациозен ход на мисълта му е недостъпен. Неговите размисли се премятат тежко като воденични камъни, подгонвани от грубите тласъци на някоя чашка кафе, и то когато я има. Половината от деня му минава в задължителни мимически упражнения, маскиращи истинските му чувства, в разговори с хора, които са му непоносими, движение в строго определени граници – точни и скучни като рамки на некролог. С гаснещи сетива той дочаква вечерта, когато може да се събере с подобни на него – единствено тези разговори могат да му дадат енергия за следващия ден.

Този човек не е беглец, приятели. Той не бяга от мъчителното излюпване на своя свят, излюпване от костената черупка на предидущото състояние. Той е разбрал, че тази черупка няма да се пръсне без неговия удар отвътре. Голяма част от неговите представи за бъдещето са безпочвени или неоснователни поради липса на информация. Но те са енергията, която ще позволи на клюна да разбие черупката. И той нанася своите удари. Незримо, ежедневно, разсеяни в хиляди като че ли нищо не значещи разговори, идеи, убеждения и съзидания. Той почти нищо не знае за резултатите от своите действия. Не е убеден дали въобще имат резултат. Но по друг начин не може да живее.

Но този човек не е само нещастен, приятели. Той е и щастлив. Безкрайно щастлив от възможността да усеща около себе си света в цялата му двойственост – предидущ и следващ. От непрекъснатата необходимост да поддържа мозъка си в състояние на напрегнато търсене, моделиране, творчество. Всяка нова мисъл за него е малка скулптура, изваяна от собствен материал. Това е неговата Сандина, това е неговият Марс. Знаейки за всички малки страхове и компромиси на своя най-близък приятел, той открива в него чертите на своя Оребон, зад нервната некрасивост на приятелката си вижда чертите на своята Тесели… Той е безкрайно по-щастлив от мнозина други, които познават единствено щастието на притежаването, на правото на насилие над нещо, за което са мечтали. Тъгата по следващото го е научила да смята творчеството за единствено правилен начин на живот. Защото какво е творчеството, ако не един непрекъснат скок в предстоящото?