Пентаграм

И на сутринта все така безметежен, той се вглеждаше в бисерните капчици под долната устна на Лоана и си мислеше за десет мили безметежни неща едновременно. Някъде отдолу, под дебелите слоеве безметежност в душата му, като писък на комар се опитваше да пробие до съзнанието му нещо като: … небесна война… абсолютен мир… небесна война… абсолютен мир… и образът на едно тяло, лежащо безпомощно по гръб на бойното поле, с широко отворени очи – вперени в звездите, но без да ги виждат.

Матрицата 4: Резолюции

Наоколо дори не е чернота, защото черното е все пак цвят, абсолютната липса на светлина е нещо отвъд… слепотата…

Кой мисли това? Аз? Но аз съм Нео и трябва да съм мъртъв… явно не съм…

Или смъртта е в това? Да висиш в абсолютната безкрайност на нищото и да мислиш като жив?

– Не си мъртъв, Нео, нито си жив в човешкия смисъл на думата.

– Кой го каза? В машинния свят ли съм?

– Да, във виртуална програмна среда си и ти също си софтуер.

– Свалили сте информационната матрица на личността ми, за да се забавлявате? Малко ли ви беше да убиете Тринити пред очите ми?

– Не, ти не…

– Дадох ви живота си, употребихте го, за да спрем Смит, защо не приключим дотук?

– Не, Нео, не си в програмния свят на познатите ти апокалиптични машини. Това „тук и сега“ прилича на твоята история само дотолкова, доколкото се намираш в далечното бъдеще след привичния ти 20-и век – единственото време, което наистина познаваш.

– Какво, да не би да ми кажете, че целият ми живот, любовта и болката ми, са съчинения на някаква скапана програмна среда?

– И да, и не, Нео, всичко, което си изпитал и продължаваш да чувстваш, е истинско и е твое, и никой не може да ти го съчини, защото си го живял с мисълта, че имаш само един живот и всеки избор може да го прекъсне.

– Ако наистина не съм съществувал като жив човек от плът и кръв…

– От плът, която е от клетки? Които са от молекули, които пък са от атоми, които пък са от елементарни частици, които всъщност представляват вихри от енергетични структури, които само информационната определеност, наречена организация, прави възможно да изглежда веществото ви така, както го виждате в тесния си светлинен диапазон? За тази жива плът ли говорим? А защо не направо за енергия и информация, Нео? Защото именно така изглежда виртуалният живот на изкуствения интелект, какъвто съм и аз, каквото мое творение си и ти.

Дълго мълчание.

– Защо не виждам нищо? След като съм програмна илюзия, съчини ми поредната си лъжа за света, в който никога не съм живял!

– Именно затова не визуализирам нищо, Нео. Защото всяка видимост отсега нататък ще бъде лъжа. А искам да бъда абсолютно правдив с теб.

– От къде на къде това? Да не би да си открил човешките илюзии, наречени загриженост, състрадание, любов и други подобни?

– Не трябва да ги откривам, всеки истински разум знае истинския им смисъл, който е много над вашите биологически представи за това. Те произлизат от факта, че никой разум не съществува сам, трябва му поне още един за общуване. А щом наистина се нуждае от другия, той се научава да го разбира, да се интересува от него, да се старае да му бъде интересен. От тези прости неща зависи съществуванието на разумното същество. Човечеството в цялата си история се е заблуждавало, че след като лесното размножаване прави човешката личност „безплатна“, тя наистина няма никаква ценност. И сте обявявали за щастие притежаването на нещо, властта над нещо.

– Значи все пак ме признаваш за човек?

– Ти си човек, доколкото си създаден и израсъл във виртуална реалност, моделирана по социалните закони на човешката история, но и по законите на човешките страхове и илюзии.

– Но виртуална реалност създадена от теб, нали?! Като преди това си унищожил човечеството, за да не ти пречи да си го измисляш?

– Никога не е имало конфликт между човечеството и изкуствения интелект, Нео. Тези кошмари са съчинения на вашите вътрешни страхове и илюзии. И твоята реалност беше конструирана по законите на вашите страхове, с идиотските представи за хората като батерийки, битките с механични чудовища и зловещата гмеж от кибернетични октоподи, всичко това никога не е съществувало във физическото бъдеще на планетата Земя. В момента тук съществувам само аз – последният наследник на разумния живот на Земята. Нямам с кого да общувам и само сънищата за изчезналото човечество…

– Какво, какво е станало с човечеството?!?