Пентаграм

– Чакай, чакай, положението не е толкова черно тук. Ами ако беше попаднал някъде в Америка, където снайперисти отстрелват хората по улиците като юрдеци, или в Африка, където могат направо да те изядат, или в Анадола, където да ти направят нещо по-лошо и от смъртта…

– Леле, колко кръгове имал този Ад!!!

Лудият съкрушено клати глава, надига се и без да си плати кафето, тръгва към вратата. На прага спира замислено и се обръща:

– Все пак благодаря ти, че ме въведе в тукашното… Как ти викат?

– Верго ми викат, съкратено от Вергилий Тюфекчиев, майка ми беше литературоведка.

– Ааа! – маха с ръка безнадеждно лудият и излиза. Проследявам го с поглед и прочитам уличната табела на ъгъла.

Чакай, откъде беше това: „На попрището жизнено в средата…“.

Махмурл ъ к

Вървя по пролетната улица и се усмихвам на цъфналите дървета. Дишам дълбоко и… не, не живея светски, защото съм обещал да не пия и на жена ми, и на моя психотерапевт.

Той, горкият, съвсем се съсипа, докато ме лекуваше. Накрая започна да ги говори едни… съвсем хахави, чак го съжалих. Моето пиянство било уникално, вика, било се пренасяло на околните, и не само ги заразявало, ами и се предавало на целия свят. И още по-такива неща говори, ама все научни и засукани, та нищо не запомних. Сякаш ме псуваше на латински.

Ама сериозно ме замисли и реших наистина да зарежа пукницата. И ето ме свеж като корнишонче – три дена нито капка. И днес се престраших да изляза навън. За пръв път от години насам се заглеждам в хората, спирам пред витрините… красота. Хранителни стоки, погледът ми залепва в сочен хамбургски салам, кърваво-червен, отдолу реклама: „безумно вкусен…“, бла-бла, съдържание: Е-та десет вида, соя, овкусители, ароматизатори, тоалетна хартия, силаж, отдолу с големи букви: „БЕЗ ПРИМЕСИ НА ГМО И МЕСО!“. Странно, откога хамбургският стана вегетариански? Толкова дълго ли е продължил запоят ми този път?

Я да видим, какво си спомням за тази улица? Точно до тази бакалия трябваше да има бръснарница, или как им викаха, козметичен салон, да, с красив червено-син надпис и вензелни букви: „БРЪСНАРО-ФРИЗЬОРСКИ САЛОН“. Но защо я виждам отразена във витрината? Извъртам се на сто и осемдесет градуса и облещен гледам там, където имаше квартален клуб на някаква партия. Същите вензелни букви, същото червено на синьо, но пише:

МРЪСНАРО-ФРАЗЬОРСКИ САЛОН

С гумени колене и вдървени крака прекосявам улицата и влизам през вратата. Събрание. Май наистина е партиен клуб, а и избори се задават. По стените – полупознати мутри на политиквеници. Ораторът оре ушите на множеството: „… и инвестиции. Но можете да не се съмнявате, че щом отново ме преизберете, щото знаете, че моят опонент Стоянов е още по-алчен и от мене, всички тези международни фондове, които ще усвоявам, е, няма само аз, и за вас нещо ще остане. Разни журналя се опитват да ме изкарат, че пера пари на европейски мафиоти, глупости, аз самият съм европейски мафиот, бе! И пари имам в швейцарски банки, колкото да купя кирливия ви град заедно с гаргите, дето кръстосват над него…“

Изхвръквам като тапа от клуба. Едва не се сблъсквам с бронзовия бюст на некъв класик.

Отдолу надпис: „МАМЕТНИК НА…“. Над главата ми се вее транспарант:

ОТ ДЕМОКТАТУРА КЪМ ДЕМОНОКРАЦИЯ!

Долита разговор на минувачи: „Направиха го началчник и веднага си назначи сексретарка“.

Мамка му! Мамка му! Мамка му! Хептен съм ù изпуснал юздите на тази моя трезвеност!!! Краката сами ме отвеждат пред познатата врата на бар „Алкохолство“. Немощно надигам три пръста на бармана – една чаша, втора, трета – прогарят гърлото ми. Светва ми пред очите, с твърда стъпка излизам навън и се оглеждам. Като че ли – никаква промяна, ама под бронза пише: „Паметник на…“, бръснарницата пак си е на мястото, а като надниквам в партийния клуб, чувам как благ баритон бере души: „… и както ви казах, драги съотечественици, ако сме обединени пред лицето на кризата, ще излезем от нея като истинска Швейцария на Балка…“.

Гафоризми

Бог е един – провайдърите са различни.

Когато бог направил човека, пропуснал да го патентова и сега всеки глупак може да прави същото…

Нямало било свобода на човека!!! Ти човек ли си, бе?! Свободен си!!

Изхвърлиха го от прозореца, пък той взе, че се научи да лети.

Първо го окрилиха, след това го попитаха що за птица е.

Казват, че обществото се нуждаело от творчески личности, напротив – творческите личности се нуждаят от общество.

Краставите разуми и през девет галактики се надушват.

Бързата прогноза – слепи ги ражда.

Повторението е майка на знанието, но има и аборти.

Огледай се, ослушай се и ако не иде факт – говори.

Не е важно хвърлен ли е жребият – важното е кой го хвърля!

Семената на враждата се сеят най-добре на нервна почва.

Трудно е да намериш истински приятел, но още по-трудно е да загубиш истински враг!

В някои глави мислите идват само за да умрат там.

Мястото на лидера е отзад. Това ще ви го обясни всеки пастир.

По-добре да събудиш в някого звяра, отколкото животното.

Свободният човек говори винаги каквото мисли. Но не на всеки.