Песента на Тъмния ангел

Водачът на Пастирите огледа останалите придружители на Гърни и Корбет забеляза интереса му, както и лекото безпокойство, което се появи в очите му, когато съгледа Ранулф.

— Разбира се, вратата ни е винаги отворена за теб, сър Саймън — добави мастър Джоузеф, отстъпвайки една крачка назад. — Същото важи и за сър Хю Корбет, както и за мастър Мънк. Колкото до останалите, те могат да почакат отвън, нали така?

И така, Гърни, Корбет и Мънк продължиха напред, оставяйки Ранулф и Малтоут да се разправят с наскърбения отец Августин и доста разочарования Селдич. При портите тримата слязоха от конете си и последваха мастър Джоузеф и Нетлър в широкия вътрешен двор. Корбет се огледа наоколо и реши, че мястото не му изглежда по-различно от което и да е друго малко стопанство. В средата на двора имаше ниска едноетажна къща, а край нея се редяха множество стопански постройки. Две кучета дремеха пред вратата на малка плевня до един кладенец, а по калдъръма се разхождаха няколко мършави пилета и чоплеха с клюновете си пръстта между камъчетата. В стопанството имаше още неголям свинарник, както и една изкуствена могилка от едната страна на къщата, която вероятно служеше за зайчарник. Мастър Джоузеф проследи погледа на кралския пратеник.

— Имаме си почти всичко, от което се нуждаем — каза той.

— Разполагаме с вода и прясно месо и освен това си отглеждаме билки. За услугите ни сър Саймън ни плаща с пари или в натура. Монахините от „Кръст Господен“, както и някои от по-богатите фермери също проявяват щедрост към нас.

Корбет се огледа наоколо. Мястото изглеждаше бедно, но едновременно с това — добре поддържано. Пастирите явно бяха положили доста труд, за да облагородят своето убежище.

— Много е тихо тук — каза кралският пратеник, но после чу отнякъде да се носи песен и погледна към къщата, накъдето му сочеше Нетлър.

— Братята и сестрите ни се молят — каза той.

— В такъв случай — рече язвително Мънк — може би нямаше да е зле да поканите вътре и отец Августин.

— Уставът на общността ни е пределно ясен по този въпрос — отвърна мастър Джоузеф. — В обителта ни не се допускат повече от трима посетители наведнъж. Сигурен съм, че отец Августин ще прояви разбиране.

„Едва ли“ — помисли си Корбет, припомняйки си киселото изражение на свещеника.

— Често ли се молите? — попита той, потропвайки с крака по земята и чудейки се дали Пастирите ще ги поканят вътре, за да се стоплят.

— Уставът ни е чудесен, не е много строг — рече мастър Джоузеф.

Корбет му хвърли един бърз поглед — беше сигурен, че в гласа на мъжа се е прокраднала нотка на сарказъм.

— Нека ти кажа как минава ежедневието ни, сър Хю — продължи мастър Джоузеф припряно. — Сутрин ставаме от сън, казваме си молитвите, учим, после се заемаме с някаква работа, след което се посвещаваме на молитва и накрая вечеряме.

— Никога ли не излизате от Убежището? — попита Мънк.

— Само за да отидем до Бишопс Лин — отговори Филип Нетлър. — Двамата с отец Джоузеф ходим там, когато имаме нужда от провизии или пък когато е завършил поредният период на пречистване.

— Пречистване ли? — попита Мънк невинно, сякаш това беше първият път, в който чуваше тази дума.

— Ние сме Пастирите — рече въодушевено мастър Джоузеф. — Верните пастири на Христос. Приемаме в редиците си порядъчни младежи и девойки и ги подготвяме според нашите принципи — той прочисти гърлото си. — После ги завеждаме до някое пристанище, в случая до това в Бишопс Лин, и уреждаме заминаването им за обителта ни във Витлеем, където ще се състои Второто пришествие на Иисус.

— Да не би наистина да вярваш в това? — попита Мънк, без да крие подигравателната си усмивка.

— А нима ти не вярваш, мастър Мънк? — ококори се изненадано мастър Джоузеф. — Не приемаш ли учението на Църквата, според което Христос ще се завърне на земята?

Мънк усети, че ще попадне в теологически капан, и отстъпи.

— Просто ми се вижда странно — промърмори той.

— Ходил съм във Витлеем — рече Джоузеф. — Филип също е бил там. Уверявам те, мастър Мънк, Иисус ще се завърне на земята.

— Да, но във Франция и по течението на Рейн считат Пастирите за безбожници! — поднови атаката си Мънк.

Мастър Джоузеф разпери ръце.

— Нима вината за това е у нас? И нима не е вярно, че някои от вашите свещеници не са онова, което би трябвало да бъдат? — гласът му се снижи до подигравателен шепот. — Всъщност хората твърдят, че това важи не само за свещениците, ами и за монасите, епископите и дори за някои от папите ви…

Филип Нетлър, който междувременно се беше заел да спъне конете, се върна при останалите, обърса ръце в кафявото си вълнено расо и погледна Гърни право в очите.

— Никога не сме правили нищо нередно, сър Саймън. Не познавахме нито помощника на мастър Мънк, който беше така варварски убит, нито горката съпруга на пекаря. Много рядко се случва да дойдем до селото и изобщо не създаваме никакви проблеми — той стисна устни. — А ето че сега ние си имаме проблеми…

— Какви проблеми? — попита Корбет.

— Една от сестрите ни изчезна. Марина.

Гърни загрижено погледна към мастър Джоузеф.

— Коя Марина? Дъщерята на кожаря?