Песента на Тъмния ангел

Той се затича с всички сили. Беше си спомнил местните легенди и знаеше, че човекът, който го беше нападнал в Убежището, го е оставил на брега с надеждата, че хората ще го помислят за поредната жертва на непостоянното море. Корбет продължи да се препъва по пясъка. Вече едва си поемаше дъх, но скалната пътека като че ли си оставаше все толкова далеч. Мокрият му плащ беше станал ужасно тежък, така че той го свали, нави го около ръката си и поднови лудешкия си бяг. Вълните обаче бяха по-бързи от него и понякога му се налагаше да гази във вода до бедрата. Пътеката продължаваше да изглежда недостижима. После кралският пратеник чу тропот на конски копита и някой да го вика с пълно гърло. Ранулф! Верният му помощник беше дошъл да го спаси и го викаше. Корбет се опита да се качи на коня зад него, но една вълна го подхвана и го събори обратно на пясъка. Тогава Ранулф се наведе и го издърпа, при което издигнатата част на седлото болезнено се заби в гърдите и стомаха на Корбет. След това двамата препуснаха като вятъра, устремени право към пътеката между скалите. Когато стъпиха на нея, Ранулф слезе от коня и намести господаря си в седлото. После поведе животното нагоре по пътеката, подхлъзвайки се и ругаейки, и не спря, докато не стигнаха до брулените от вятъра буренаци на върха на скалата. Тогава Ранулф хвърли юздите и се строполи в тревата. Корбет пък се наведе от седлото и повърна. След известно време Ранулф безмълвно се изправи, нави юздите около китката си и бавно се отправи към имението Мортлейк.

Гърни говореше с хората сив двора, а до него стоеше доктор Селдич. Двамата хвърлиха един поглед към подгизналия Корбет и гневното лице на Ранулф, и побързаха да ги посрещнат.

— Какво се е случило?

— Някой се опита да убие сър Хю — сопна се Ранулф и се изравни с Гърни. — Ударили са го по главата, а после са го захвърлили на брега, за да бъде отнесен от прилива. Чудя се, сър Саймън, какво ли щеше да пишеш на краля, ако този план беше успял… Може би, че господарят ми е станал жертва на злощастен инцидент?

Макар да беше бивш войник, Гърни пребледня, когато видя яростта в зелените очи на Ранулф, и отстъпи назад. Селдич пък се приближи и понечи да помогне на Корбет да слезе от седлото.

— Махни се оттук! — озъби му се Ранулф, а после огледа мъжете, които стояха на двора. — Чуйте ме всички! И ме чуйте добре! — извика той. — Ако господарят ми умре тук, аз, Ранулф-ат-Нюгейт, ще се върна! — изведнъж гласът му се сниши до шепот. — Ще се върна заедно с всеки боец, до който успея да се докопам, и ще нося заповед от краля! Повярвайте ми — посещението ми ще се помни дълго след като всички ние тук сме станали на прах!

След тези думи Ранулф сам свали Корбет от седлото, помогна му да стигне до стаята им и внимателно го положи върху леглото. Не след дълго на вратата почука лейди Алис, която носеше на кралския пратеник чаша кларет с подправки. Разбира се, след последните събития Ранулф нямаше как да не я накара първа да отпие от виното, при което тя му се усмихна кисело. После помощникът на Корбет също отпи една глътка и щом затвори вратата под носа на дамата, се върна при леглото на господаря си и натика чашата между устните му. Докато кралският пратеник спеше, Ранулф го съблече, изми го, сложи го в леглото и го покри със завивките. Когато приключи с всичко това, той заключи стаята, слезе в кухнята и нареди на слугите да затоплят няколко тухли, които да сложи в леглото на Корбет, както и да се заемат с приготовлението на пилешка каша и някои други ястия.

През останалата част от деня и по-голямата част от нощта Ранулф неотклонно се грижеше за господаря си — когато Корбет се събуди, той го нахрани, а когато заспа отново, превърза раната на главата му. Кралският пратеник беше ударен зле и бе изпаднал в безсъзнание, но всъщност повечето му травми бяха психически — едната бе свързана с шока от събуждането на брега, а другата — с паническия му бяг в опит да се спаси от настъпващия прилив. На сутринта Корбет се събуди блед, но освежен.

— Още съм жив, Ранулф.

Помощникът му се ухили.

— Само това оставаше — да умреш сега, когато още дори не съм тръгнал да се изкачвам по хлъзгавата стълбица на служебната йерархия!