Песента на Тъмния ангел

— Да вземем за пример дебелия доктор. Или пък сър Саймън Гърни. Какво са направили те, когато са открили част от съкровището на крал Джон?

— Продали са го.

Ранулф приседна в края на леглото.

— А какво мислиш, че ще направят, ако открият останалото?

Корбет присви очи.

— Да не би да намекваш, че го търсят?

— Ами като се има предвид, че знаят тайната на съкровището, не мислиш ли, че биха искали да го намерят?

— Но ако наистина го намерят и не уведомят краля, това ще бъде престъпление и дори измяна!

— О, разбира се, че ще уведомят краля — отвърна Ранулф. — След което ще поискат полагащата им се по закон част. Колко беше? Една четвърт? Естествено, сър Саймън, съпругата му и семейният им лекар може да са невинни като гълъбчета и да нямат нищо общо с тези убийства. От друга страна, може да са виновни като Каин — той мрачно се изсмя. — Така или иначе, никога няма да повярвам, че не търсят съкровището.

— Продължавай — прошепна Корбет.

Ранулф се обърна и стеснително се ухили по посока на Малтоут.

— Вестоносецът ти ми даде тази идея. Баща му е бил крепостен селянин в някакво имение, подобно на това. Ти, разбира се, знаеш, че практиката в тези имения е всичко да се записва, така че дори за последната дреболия може да има следа. Та се запитах: не е ли възможно дебелият ни доктор — с неговата любов към миналото — да е открил нещо за Алан от Блатото?

Кралският пратеник отметна завивките и внимателно се измъкна от леглото.

— Ще се обръсна и облека — заяви той, — след което искам Селдич да се качи тук.

Час по-късно, когато Корбет вече беше готов, Ранулф въведе доктора в стаята им. Тревогата на Селдич нарасна, когато видя кралският пратеник да го чака облечен.

— Ще говоря направо, мастър Селдич — започна Корбет. — Имам основания да смятам, че Алан от Блатото и дори може би Холкъм са живели в този край. Е, кажи ми, какво откри ти за тази безценна двойка?

Докторът се канеше да откаже да отговори, но в този момент кралският пратеник се наведе към него и го сграбчи за ръката.

— Искам цялата истина — прошепна той. — В противен случай ще конфискувам всички архивни документи, които се пазят в имението, и ако се наложи, ще ги проучвам с дни. Открия ли нещо, което не си ми казал, Господ ми е свидетел, че ще те накарам горко да съжаляваш — Корбет попипа темето си. — Вчера едва не ме убиха. Търпението ми е към своя край!

Селдич нервно размърда пръсти.

— Холкъм е стопанисвал някакъв чифлик край Бишопс Лин — отвърна той бавно, — а Алан е бил родом от този край. В архива не пише кой знае какво друго — докторът потропа с крака.

— Как си е изкарвал прехраната Алан? — попита Ранулф.

— Бил е управител на имението.

— Какво точно е правел? — намеси се Корбет.

— Ами обикалял е наоколо на кон и е събирал данъците от селяните. Освен това е разнасял съобщения и заповеди.

— Значи добре е познавал околността, така ли?

— О, да.

— Както и всички скривалища и потайни кътчета наоколо?

Селдич кимна.

— Има ли още нещо, което трябва да знам?

Докторът примигна с очи.

— Според един от документите на местния съд — отвърна той бавно — две години преди крал Джон да изгуби съкровището си в залива Уош, Алан бил обвинен, че се занимава с контрабанда.

Корбет изпъшка и скри лицето си в ръце, но не след дълго отново вдигна поглед.

— Друго?

Селдич поклати глава, така че кралският пратеник го освободи.

— Какво има, господарю? — попита разтревожено Ранулф, след като докторът затвори вратата след себе си.

— За Бога, Ранулф! Толкова ли не можеш да се сетиш сам? Алан от Блатото и Холкъм са планирали да откраднат богатствата на крал Джон! Решили са го набързо, след като Холкъм е разбрал, че ще бъде нает да преведе кервана със съкровището през залива Уош. Въпреки това им е провървяло. Холкъм е успял да открадне скъпоценните вещи и се е срещнал със съучастника си на някое усамотено място. После двамата са скрили по-голямата част от плячката си, но все пак са задържали някои неща, за да ги продадат — Корбет замълча, за да си подреди мислите. — Така или иначе, тогавашният господар на имението е заподозрял Холкъм и не се е отказал от преследването му, докато не го е заловил. После го разпитал, екзекутирал и заровил тялото му заедно с няколкото предмета от съкровището, намерени у него — той отново направи пауза и поглади масата с ръка. — Разбира се, всичко е трябвало да бъде потулено, но въпреки това из околността са тръгнали слухове. Тогава Алан от Блатото решил да избяга, като преди това скрил съкровището — Корбет хвърли един поглед към Ранулф. — Какво е направил след това?

— Опитал се е да напусне страната?

— Точно така. Като мнозина от този край Алан от Блатото също се е занимавал с контрабанда, но въпреки това заминаването му е било свързано с някои трудности. Той е трябвало да се скрие, да си подсигури разрешително за излизане от кралството и да премести съкровището, без никой да разбере. Всичко това е било много, много опасно, тъй като Алан е бил издирван от закона.

Ранулф сви рамене.

— А не може ли просто да е умрял?

Корбет поклати глава.