Песента на Тъмния ангел

— Да, грях е — продължи Корбет. — Освен това е престъпление. Също като укриването на данъци и незачитането на кралската власт. Така че, домина Сесили, ето как можеш да ми помогнеш — можеш да ми кажеш защо ти самата си контрабандистка.

Игуменката се подпря на писалището си, за да не падне.

— Какво значи това? — изфъфли тя, пръскайки слюнка.

В този момент на Ранулф му се дощя Малтоут да е с тях, вместо да пази конете в двора. Устата на домина Сесили се отвори, после отново се затвори.

— Сър Хю, нима ме обвиняваш, че се занимавам с контрабанда?

— Да, домина Сесили, точно това правя — отвърна Корбет, надявайки се да си е направил правилните изводи.

— И с какво търгувам незаконно, моля?

— О, да, не е лошо да се помолиш! — сопна се Корбет. — Помоли се кралят и епископът ти да бъдат милостиви към теб! — той се наклони напред. — Да, ти си контрабандистка. Притежаваш овце, имаш и стригални за тези овце. Когато слугите ти острижат овцете, вълната се сортира на бали, които коларите ти откарват до митницата в Бишопс Лин. Да кажем, че разполагаш с триста бали вълна. Двеста и петдесет от тях минават през митницата и се натоварват на някой кораб в Бишопс Лин. После — вероятно с вечерния прилив — корабът отплава от пристанището и се отправя към Фландрия. Вместо да прекоси Канала обаче, капитанът му пуска котва в открито море и изчаква да получи и останалите петдесет бали. Единственото, което не знам, е дали за целта от кораба пращат лодка до брега или пък от манастира пращате лодка до кораба. Важното, домина Сесили, е, че за тази допълнителна вълна ти получаваш пари в брой и не плащаш никакви налози. Разбира се, капитанът на кораба също прави добри пари по фламандските пристанища.

— Това е смехотворно! — възкликна игуменката.

— Не, това е истината. Ето че стигнахме и до смъртта на сестра Агнес. Тя е била ковчежничка на манастира и е обичала да се разхожда по скалите. Винаги е носела със себе си тояжка и фенер. Повечето хора са я смятали за странна, но истината е, че тя е подавала сигнали на корабите, превозващи вълната ви. Предполагам, че ако претърсим заливчето пред манастира, ще открием и малката лодка, която използвате за незаконната си търговия — Корбет стана и се приближи до някаква картина. — Една нощ обаче се случило нещастие — той се обърна и вдигна едната си ръка. — О, знам, станало е случайно — просто сестра Агнес вече е започвала да остарява, камъкът се е ронел, а пък вятърът е духал твърде силно… Все едно, ковчежничката се подхлъзнала и паднала от скалите — кралският пратеник погледна през рамо и се усмихна. — Сигурен съм, че вече й търсиш заместничка, домина Сесили, и че само чакаш да си замина, за да подновиш контрабандната си дейност.

— Нямаш никакви доказателства — озъби се игуменката.

— О, напротив, имам — излъга Корбет. — Поговорих си с един от капитаните, с които си работила, и той си призна всичко — кралският пратеник се върна при писалището на домина Сесили и се заигра с дръжката на камата си. — Може би не е лоша идея да разпитам и някои от слугите ти, а? И по-точно онези, на които плащаш скъпо и прескъпо, за да карат лодката…

Домина Сесили, която очевидно не можеше да издържа повече на настоятелните му въпроси, сведе глава и заподсмърча.

— Мадам? — каза тихо Корбет.

Игуменката вдигна мокрото си от сълзи лице.

— Винаги сме се занимавали с това — прошепна тя. — Пък и можеш ли да ни виниш, сър Хю? Таксите са толкова високи. Губим ужасно много пари, когато ги плащаме.

Кралският пратеник огледа богато обзаведената стая.

— Можете да правите икономии — промърмори той.

Домина Сесили се съвзе.

— Какво смяташ да правиш, сър Хю? Ще ни издадеш ли на краля?

— Може и да не го сторя — отвърна Корбет. — Но при две условия — той видя искрицата надежда в черните очи на игуменката.

— И какви са тези условия?

— Първо, незабавно да прекратиш контрабандата. И второ, да ми кажеш всичко, което знаеш за Алан от Блатото.

При тези думи домина Сесили така се разтресе от плач, че дори на Ранулф му дожаля за нея.

Глава дванайсета

— Мадам — попита Корбет, — защо се вълнуваш толкова заради някакъв си човек, умрял преди толкова много години?

Домина Сесили се изправи на крака, сграбчи връзката ключове, която висеше от колана й, и се приближи до един голям сандък с железен обков. После го отвори, извади отвътре малък свитък пожълтял пергамент и го подаде на кралския пратеник.

— Прочети го, сър Хю. Това е откъс от хрониката на нашия манастир, която само действащата игуменка има право да вижда.

Корбет отнесе документа до прозореца, където светлината беше по-силна. Явно хрониката на манастира представляваше отделни свитъци, съшити в едно цяло. Откъсът, който той държеше в ръката си, беше внимателно изваден от това цяло, така че свободните краища на хрониката да могат да бъдат съшити отново, без да си личи, че нещо липсва.

Домина Сесили отиде до вратата.

— Ей сега ще се върна — каза тя. — Искам да ти покажа още нещо.

Корбет сви рамене и започна да чете, внимателно изучавайки синьо-зеленото мастило и превеждайки си бързо от латински.