Песента на Тъмния ангел

— Норингам — повтори той. — Е, значи дъщерята на Холкъм се е омъжила за някакъв човек на име Норингам. Предполагам, че той е починал млад и е оставил малко дете, което впоследствие се е превърнало в интелигентно момче. Колкото повече растяло това момче, толкова повече се увличало то по историите за дядо си, Джон Холкъм, и кралското съкровище. После момчето, наречено Августин, се превърнало в млад мъж, който решил да се посвети на Църквата. Вероятно първоначално е постъпил като помощник на свещеника в църквата „Сейнт Маргарет“ в Бишопс Лин, а после са го преместили в Суофам.

Корбет нямаше никакви доказателства, че нещата са се случили така, както ги описва, но мълчанието на отец Августин му подсказа, че е на прав път, и той уверено продължи:

— Докато младият свещеник служел в Бишопс Лин, той се влюбил в една вироглава девойка на име Амилия Кълпепър — кралският пратеник се обърна към пекаря. — Да, мастър Форбър, в бъдещата ти съпруга. После девойката забременяла, но детето починало малко след раждането. Трябва да знаете, че Амилия Форбър не е казала на никого за любимия си. Пък и защо да го прави? Вероятно още от самото начало й е било ясно, че връзката им няма бъдеще. Като свещеник той не е бил в състояние да наруши обета си и да се ожени за нея. А и тя не е можела да го посочи като свой прелъстител, без да извади на показ собствения си позор. Кой знае, може пък да е обичала този мъж до полуда и да не е искала да му причинява никакви неприятности — Корбет се взря в отец Августин и този път забеляза как очите му трепнаха.

— Сигурен ли си в това, което казваш, Хю? — прекъсна го Гърни. — Имаш ли доказателства?

— Аз имам — намеси се Селдич, чието пухкаво и обикновено весело лице сега беше помръкнало. — Когато отец Августин пристигна тук, той разбра, че се интересувам от история, и най-подробно ме разпита за Хънстън и имението. Първоначално реших, че свещеникът споделя любовта ми към старините, но след като му разказах всичко, което знам, той изгуби интерес.

— О, моите доказателства са доста по-солидни — рече Корбет. — Амилия била потайна жена, но веднъж все пак не могла да се сдържи и изрязала парче пергамент във формата на сърце. Нали разбирате, направила си един от онези любовни знаци, така популярни сред младите, в които се вписват инициалите на двамата влюбени. Естествено, за да запази тайната си, Амилия превърнала своя любовен знак в загадка. И така, тя скрила своите инициали в първите букви от думите Amor Currit, а тези на любимия си — в първите букви от думите Amor Haesitat. Това ще рече, че девойката посочила като свой любим Августин Холкъм. Да, отче, макар истинското ти име да е Августин Норингам, ти повече се гордееш с връзката си със семейство Холкъм. Родът на майка ти има по-интересна история, а може би и по-велика, и аз съм сигурен, че си разказал на Амилия всичко за нея — кралският пратеник отново погледна към свещеника. — Освен това любимата ти може би е смятала, че латинската фраза, в която е скрила инициалите ти, отговаря на отношението ти към нея.

Отец Августин сведе глава.

— Минало време — продължи Корбет — и ти си станал енорийски свещеник в Суофам. Това вече е било достатъчно близо до Хънстън и Мортлейк, така че да предприемеш нещо във връзка с легендите, с които си израснал. И така, през летните месеци ти си започнал да посещаваш манастира „Кръст Господен“, изпълнявайки ролята на капелан. Монахините там са се радвали на присъствието ти, а пък старият отец Етълред определено е имал нужда от помощта ти. И ето че в един момент си осъзнал, че потирът, който използваш по време на литургия, е много стар и ценен, което пък ти е припомнило всички истории, които си чувал.

Свещеникът вдигна поглед и кралският пратеник видя, че погледът му прелива от злоба.

— Не мога да отрека, че умът ти сече, сър Хю — промърмори той, — но историята, която разказваш, е просто нелепа! Да не би да се каниш да заявиш, че аз съм убиецът на Амилия Форбър? Нима не помниш, че около бесилката не бяха открити никакви следи?

— Помня, разбира се — отвърна Корбет. — Но сега, ако не възразяваш, ще продължа с историята си. Та ти си бил свещеник в Суофам — оживен и богат град. Защо тогава ти е било да идваш в бедно рибарско селце като Хънстън? Да не би да си направил нещо лошо? Съмнявам се. Мисля, че си подал молба до епископа на Норич да те назначи в Хънстън и че той с радост е дал тази изолирана малка енория на човека, който толкова е държал да я поеме. И така, дошъл си в Хънстън. Разпитал си мастър Селдич. Сприятелил си се с домина Сесили и си научил от нея всичко, което си могъл. После най-подробно си разгледал църковния архив, търсейки някакви сведения за Холкъм или съучастника му, Алан от Блатото. Разбира се, разполагал си и със свои собствени сведения, почерпени от разказите на майка ти. Понякога си оставял цветя под бесилката, на която е бил обесен прадядо ти — малък жест на уважение към онзи, от когото си очаквал да те направи много богат.