Песента на Тъмния ангел

— Да — рече той. — Аз също видях петната от восък по дрехите на Сердик, както и синината върху корема на Мънк, която явно се е била получила от седлото. Освен това забелязах, че коланът му е доста нагънат и напукан.

— Трябваше да те убия! — просъска отец Августин и продължи да влачи по коридора лейди Алис, която вече беше изпаднала в безсъзнание.

— Проявил си голяма съобразителност — похвали го Корбет, надявайки се да го разсее. — Предполагам, че си казал на Мънк да отиде в манастира, но си го посъветвал да не споделя съмненията си с домина Сесили.

— О, да — ухили се свещеникът. — Разбира се, след като посетеше онази тлъста кучка, Мънк щеше да научи, че Сердик е бил при мен — той придърпа лейди Алис по-близо до себе си.

— Ти обаче нямаш нищо общо с Мънк. Разбрах, че си от онези, които преследват целта си докрай, още щом те видях. Затова, когато чух, че ще ходиш в Бишопс Лин, побързах да завъртя пътепоказателя. Ти и спътниците ти нямаше да сте първите, удавили се в някакво си забравено от Бога норфъкско блато.

— Тъкмо тогава се замислих за смъртта на Мънк — рече Корбет. — За да ме издърпа от онова блато, Малтоут ми хвърли едно въже, което да завържа около врата на коня си. За да не удуша животното, аз разширих примката и я надянах на седлото — той пристъпи крачка напред, наблюдавайки сянката зад свещеника. — Всъщност има още доста неща, за които да ти благодаря, отче Августин. В крайна сметка, ако не бях тичал по онзи бряг, за да се спася от настъпващия прилив, едва ли щях да видя черепа в скалите.

— О, значи си го видял? — изгледа го изненадано свещеникът.

— Да, а ти откъде знаеш за него?

— Това си е моя тайна — просъска отец Августин, а после вдигна ръка и се потупа по главата. — Всичко е тук. Запаметих резултатите от проучванията си и после унищожих всички следи.

След тези думи той отново тръгна назад, влачейки лейди Алис след себе си.

— Къде я водиш? — попита Корбет.

— О, никъде. Ще ти задам един въпрос, а после ще убия и двама ви. Кажи ми — какво знаеш за съкровището, за черепа и за триъгълника? Искам да разбера дали предположенията ни си съвпадат!

— Първо погледни зад себе си!

Отец Августин се ухили.

— Не ставай глупав!

— Много добре тогава — отвърна рязко Корбет. — Убий го!

Усмивката на свещеника помръкна и той понечи да се обърне. В същия момент Ранулф стреля с арбалета си. Стрелата се заби в черепа на отец Августин, точно над дясното му ухо. Свещеникът залитна напред и камата се изплъзна от пръстите му. Корбет се завтече към него, изблъска го встрани и изтръгна лейди Алис от разхлабената му хватка. За миг по лицето на отец Августин се изписа безкрайно учудване. После той се закашля и от ъгълчето на устата му се процеди кървава струйка. Свещеникът въздъхна, след което се строполи на пода. Корбет внимателно положи лейди Алис върху седалката в една прозоречна ниша. После провери дали господарката на имението има пулс; лицето и ръцете й бяха леденостудени. В следващия момент Ранулф се приближи с побеляло от гняв лице, хвана отец Августин за косата и издърпа главата му назад. В ръката му проблесна кама.

— Остави го! — нареди Корбет. — Кучият син е мъртъв. Отвори вратата и извикай сър Саймън!

Ранулф пусна главата на свещеника, прибра камата си в ножницата и изпълни нареждането на господаря си. През следващия час в имението цареше пълен хаос. Лейди Алис беше поверена на грижите на Селдич, макар че докторът също се нуждаеше от успокоение, което си осигуряваше, наливайки се с вино. Кечпоул беше изпратен в дома на отец Августин, за да го претърси. Гърни нареди на слугите си да махнат трупа от коридора, а после се настани пред камината в залата.

— Не трябваше да го водиш тук — рече той, взирайки се мрачно в Корбет. — За Бога, човече, защо просто не го арестува?

Кралският пратеник погледна през рамо към Ранулф, който надзираваше слугите.

— Какво друго можех да сторя, сър Саймън? — попита той, настанявайки се до господаря на имението. — Да се изправя срещу него в собствената му църква? Един Господ знае какви оръжия са скрити там. Ако бях постъпил така, вече можеше да ме е убил като Сердик или пък като Мънк.

Корбет описа на Гърни как отец Августин е убил Мънк. Господарят на имението подсвирна от изненада.

— И всичко това заради съкровището?

— Не можеш да го съдиш — отвърна кралският пратеник.

— В крайна сметка ти самият търсеше съкровището. А как би се чувствал, ако смяташе, че прадядо ти го е спечелил, проливайки кръвта си, и то ти принадлежи по право?

— Но той беше свещеник!

— Беше луд. Дори накрая единственото, за което можеше да мисли, беше съкровището. Не би могъл да избяга от мечтата си, също както затворник не може да избяга от дълбоко подземие.

— Смяташ ли, че е знаел за Пастирите? — попита Гърни.

— Възможно е. Разчитал е, че хората ще хвърлят вината върху тях и ги е използвал като прикритие за собствените си мерзости. Тъкмо затова е обезобразил тялото на Сердик — за да обвинят тях, ако си спомнят за безчинствата на Пастирите по други места — Корбет замълча, понеже в този момент към тях се присъедини пребледнелият от ужас Селдич.