Песента на Тъмния ангел

— Лейди Алис си почива. Дадох й приспивателно — докторът поклати глава. — Ако помощникът ти Ранулф не се беше намесил…

Кралският пратеник се взря в пламъците на огъня и се заслуша в дребнавия спор, който водеха Ранулф и Малтоут.

— Няма стая — рече той, — от която Ранулф да не може да излезе.

— Измъкна се през прозореца като котка — промърмори Гърни. — В единия момент си седеше кротко, а в следващия вече беше грабнал арбалета и стрелите — господарят на имението въздъхна. — Хю, наистина ли знаеш къде е съкровището?

— О, да — отвърна Корбет — и утре сутрин, по зазоряване, ще покажа и на теб.

В този момент към тях се присъедини пекарят Форбър, който беше така дълбоко разтърсен от собствената си скръб, че въобще не се беше впечатлил от разкритията около отец Августин. Той сграбчи ръката на Корбет.

— Благодаря ти, сър Хю! — промълви той, а очите му се напълниха със сълзи. — Моля те, кажи ми — сигурен ли си, че Амилия не е страдала дълго?

Кралският пратеник избегна погледа му.

— Така мисля.

— Само ако ми беше казала!

Корбет извърна очи и пекарят излезе от залата, продължавайки да си повтаря все същата фраза.

— Не е ли странно? — прошепна Корбет. — Амилия е обичала, но не е познавала истински човека, комуто е дарила любовта си…

— Каква е ролята на монахините от „Кръст Господен“ във всичко това? — попита раздразнено Гърни.

— Това е въпрос, който смятам, че трябва да разрешите заедно с игуменката на манастира, сър Саймън.

— Ами съкровището? — настоя господарят на имението. — Казваш, че е някъде наблизо?

— Така мисля — отвърна кралският пратеник. — Подозирам, че отец Августин е знаел точното му местоположение. Така или иначе, трябва да изчакаме до отлива сутринта. Онова, което все още ме безпокои, е как Алан от Блатото е успял да скрие всичко сам — Корбет притисна устните си с ръка и се взря в пламъците. — Това е едната останала загадка. Другата е откъде свещеникът е черпел сведения. Мънк е научил истината от кралския архив, а аз — от изповедта на прадядо ти. Откъде обаче я е узнал отец Августин?

Кралският пратеник се облегна в стола си. След известно време Ранулф и Малтоут му съобщиха, че се връщат в стаята си, но той почти не им обърна внимание.

— Откога съществува Хънстън, сър Саймън? — попита накрая Корбет.

— От незапомнени времена.

— Убийството също! — отвърна кралският пратеник. — И аз подозирам, че ни предстои да разкрием още едно!

Глава четиринайсета

След изгрев-слънце всички се събраха в студената зала недоспали и изтормозени от неспокойната нощ, която бяха прекарали. Гърни им съобщи, че лейди Алис се възстановява. После мъжете закусиха и изслушаха Кечпоул, който им описа посещението си в дома на свещеника.

— Не открих кой знае какво — рече той. — Дрехи, малко вещи, въобще нищо особено — Кечпоул бръкна в торбата си, измъкна оттам парче пергамент и срамежливо погледна към Корбет. — Мога малко да чета. Повечето книжа на отеца представляваха най-обикновени сметки, но намерих и това.

Корбет взе парчето пергамент и го изглади. Документът определено приличаше на онези, които беше видял сред вещите на Мънк, и съдържаше карти на околността — някои груби, а други доста прецизни — както и кодиран текст, състоящ се от множество съкращения и въпросителни. Изобщо нищо забележително освен името Яков, което се срещаше на няколко пъти. На едно място пък пишеше „отец Яков“.

— А! — промърмори Корбет. — Отец Джеймс9! — той хвърли един поглед към Ранулф. — Научихме за него в манастира, нали помниш?

— Мисля, че… — възкликна Селдич.

— Какво? — попита тихо кралският пратеник.

— Аз също съм чувал за отец Джеймс — призна си докторът и се отдалечи, клатейки глава.

Не след дълго Селдич се върна запъхтян заедно с един малък веленов свитък, привързан с ивица избеляла коприна. Докторът разви свитъка и го подаде на Корбет.

— Прочети го внимателно — каза той. — Това е списък на семейните книжа, съставен от прадядото на сър Саймън през януари 1218 година.

Кралският пратеник се зачете в избледнелия документ и не след дълго попадна на една доста дълга записка — жалба до епископа на Норич, в която се твърдеше, че „откакто е изчезнал отец Джеймс“ епархията не е предложила свещеник за църквата в Хънстън.

Корбет вдигна поглед.