Петдесет нюанса сиво

- Ще имам нужда от още един билет. Ще ме придружава дама... Да, Андреа, точно това казах... Ще ме придружи госпожица Анастейжа Стийл... Това е всичко. И затвори. Добро утро, госпожице Стийл.

- Добро утро, господин Грей. Усмихнах се срамежливо.

Той обиколи бюрото си с присъщата си грациозност и застана

пред мен. Погали леко бузите ми с опакото на ръката си.

- Не ми се искаше да те будя. Изглеждаше така сладко заспала и спокойна. Наспа ли се добре?

- Благодаря, спах доста добре. Дойдох само да кажа добро утро, преди да вляза за душ.

Гледах го и пак пиех от онзи планински извор. Той се наведе и ме целуна нежно. Не можах да се стърпя. Неусетно бързо за самата мен ръцете ми се заровиха в косата му и впих пръсти в мокрите му кичурчета. Притиснах тяло към неговото и го целунах. Желаех го. Моята нежна атака го изненада, но не му отне много да се съвземе. Ръцете му се плъзнаха в косата ми, по гърба ми, по голото ми дупе. Кратък стон се откърти от гърлото му. Езикът му се плъзна в устата ми. После той се отдръпна и ме погледна с притворени очи.

- Сънят ти се е отразил добре. Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото?

- На бюрото прошепнах и усетих как желанието плъзна като адреналин по вените ми, огъвайки и събуждайки по пътя си всяка клетка в организма ми.

Кратка изненада мина по лицето му.

- Това наистина започва да ви харесва. Ставате ненаситна, госпожице Стийл.

- Харесвам единствено теб казах тихичко.

Очите му се разшириха, потъмняха, ръката му нежно стисна дупето ми.

- Дяволски си права. Само мен. Гласът му бе дрезгав. С едно движение разчисти всички схеми и листове, всичко се разпиля по пода, грабна ме и ме сложи по гръб върху бюрото. Главата ми почти падаше извън ръба.

- Пожела си го, имаш го каза и с една ръка извади презерватив от джоба си, докато с другата си сваляше ципа. „Адски е ловък!" Сложи си презерватива и ме погледна. Надявам се да си готова. Гласът му беше толкова възбуждащ, а съблазнителната му усмивка можеше да докара всеки до полуоргазъм. И в мига, в който влизаше в мен, хвана здраво китките ми и ги стисна встрани до тялото ми. Влезе рязко, дълбоко.

- О, да! стенех аз.

- Господи, Ана, ти си повече от готова прошепна той удивен.

Обвих кръста му с крака. Само така можех да го прегърна.

Той застина и ме погледна. Сиви, блестящи, страстни очи, които казваха: „Моя си" . И тогава започна да се движи наистина бързо. Това не беше правене на любов, а чукане. И ми харесваше. Много. Беше толкова първично, сурово, грубо. Тялото ми ликуваше. Бях в пълно негово владение. Неговата похот подклаждаше моята. Той утвърждаваше притежанието си с всяко влизане в мен и в същото време изпитваше такава наслада да бъде в мен, да се радва на топлината, с която го посрещах. Устните му бяха леко разтворени. Дишането му стана грубо, плитко, бързо.

Затворих очи, усещах как възбудата малко по малко се надига и натрупва, сладко, бавно и ме вдига нагоре към онази кула в небето. Движенията му ставаха все по-бързи и отривисти. Стенех високо. Бях се превърнала само в усещане, сензационно усещане, напълно отдадена на радостта, която ми носеше, и напълно отдадена на... него. И когато ритъмът му зачести, усетих как краката ми се сковаха, слабините ми започваха да се свиват все по-силно, все по-бързо.

- Хайде, бебчо, направи го за мен говореше той през стиснати зъби, а нечовешката потребност в гласа му и напрежението в цялото му тяло да забави края ме изстреляха нагоре.

Извиках безмълвно, зовях Господ, докосвах слънцето и изгарях, въртях се около него в унищожителни спирали. Той нахлу бясно в мен, застина, стисна здраво китките ми и достигайки своя връх, потъна безмълвно, елегантно, нежно в мен.

Беше толкова неочаквано! Бавно се връщах към реалността. Бях пак на земята.

- Какво направи с мен, по дяволите? говореше задъхано и прокарваше нос по кожата на врата ми. Ти си магьосница. Владееш някаква страшна магия.

Пусна китките ми. Прокарах пръсти през косата му, докато бавно се спусках от моя връх. Стиснах го по-силно с краката си.

- Грешиш. Аз не съм магьосница. Аз съм омагьосаната прошепнах.

Той ме погледна някак отнесено и за миг видях в очите му страх, паника дори. Сложи ръце от двете страни на лицето ми, стисна главата ми.

- Ти. Си. Моя. Всяка дума беше в стакато. Разбираш ли това?

Беше толкова открит, толкова изпълнен със страст, фанатично отдаден на мен. Силата, с която говореше, прозвуча като молба. И тази молба дойде така неочаквано, че ме обезоръжи напълно. Попитах се защо ли се чувства така.

- Да, твоя казах.

- Сигурна ли си, че трябва да идеш в Джорджия?

Кимнах бавно. И в този миг видях как цялото му изражение се промени и той започна бавно да затваря вратата към душата си. Рязко се отдръпна от мен. Дори ме заболя леко.

- Боли ли те? попита той, навел лицето си до моето.

- Малко признах.

- Искам да те боли. Искам болката да ти напомня, че аз съм бил там, само аз.

Сграбчи брадичката ми, целуна ме грубо, изправи се и ми подаде ръка да стана. Погледнах опаковката от презерватива и казах:

- Винаги готов, а?