Кейт спря колата пред терминала и ме прегърна.
- Весело изкарване в Барбадос, Кейт. Желая ти чудесна ваканция.
- Ще се видим, като се върна. И не позволявай на господин Паричко да те мачка.
- Обещавам.
Прегърнахме се пак, тръгнах към гишето за проверка на документи и билети и застанах на опашката със сака. Не ми се занимаваше с куфари. Реших, че сакът, който Рей ми бе подарил за рождения ден, е много по-добра идея.
- Билетът, ако обичате. Отегченият до смърт млад мъж зад гишето бе протегнал ръка, без да ме поглежда.
С подобен израз на отегчение му подадох билета си и шофьорската си книжка. Надявах се да ме сложат до прозореца, ако изобщо бе възможно някой да направи някакво усилие.
- Госпожице Стийл, билетът ви е за първа класа.
- Моля?
- Мадам, ако искате, мога да мина през чакалнята на първа класа и да ви изчакам там... каза заспалият служител, но май вече се беше събудил и ме гледаше все едно съм едновременно Дядо Коледа и Великденският заек.
- Със сигурност има някаква грешка.
- Не, не. Той пак провери компютъра и прочете раздразнено на глас: Анастейжа Стийл, доплатено за първа класа.
Аха, ясно.
Той ми подаде бордната карта и аз тръгнах към чакалнята на първа класа. Бях толкова вбесена, че чак си говорех на глас. „Майната му на Крисчън Грей. Как може да се бърка навсякъде и във всичко, откачен контролиращ маниак. Просто не знае къде да спре".
22.
Направиха ми маникюр и масаж и изпих две чаши шампанско. Първа класа определено има доста предимства. С всяка следваща глътка шампанско ставах все по-склонна да му простя за намесата. Отворих макбука, за да проверя дали наистина работи от всяка точка на планетата.
Аха! Време за разплата! Викаха полета ни и реших да му пиша от самолета. Щеше да е по-безопасно. Поздравих се. Почувствах се като палаво дете, замислило кофти шега.
В първа класа беше толкова просторно! Коктейл с шампанско пред мен, удобно излегнала се в кожената седалка до прозореца. Местата започваха да се запълват. Обадих се на Рей съвсем набързо, за да му кажа къде съм. Бездруго за него беше късно за дълги разговори.
- Обичам те, татко казах.
- И аз теб, Ани. Поздрави майка си. Лека нощ.
- Лека нощ. И затворих.
Рей беше добре. Погледнах макбука и със същата дяволита усмивка се захванах с имейла си.