Петдесет нюанса сиво

„О, сега вече ще подскочи, а аз ще съм излетяла и далеч от лапите му. И така му се пада". Ако бях в обикновена класа, Жан Пол нямаше да масажира гърба ми. Беше наистина много мил млад мъж с руса коса и хубав тен. Кой по дяволите има тен в Сиатъл? Е, честно, не съм ли права! Просто изглеждаше някак... нередно. И мисля, че беше гей, но това мислех да запазя за себе си. Гледах дълго имейла си. Кейт беше права. Толкова беше лесно да го взривиш. Все едно да стреляш по риба в аквариум. Подсъзнанието ми ме гледаше с укор. „Наистина ли искаш да го ядосаш? Да те ревнува? Той иска да пътуваш спокойно и със стил и се тревожи за теб. Това , което е направил, е много мило и ти знаеш много добре, че е така!"

Да, но можеше да ме помоли или да ми каже! А не да ме кара да изглеждам като кръгла идиотка на гишето. Натиснах „изпрати" и зачаках като палаво момиче.

- Госпожице Стийл, трябва да затворите лаптопа си. Излитаме каза мило тежко гримираната стюардеса. Подскочих от изненада. Гузната ми съвест си вършеше работата много добре.

- О, прощавайте. Разбира се.

Мамка му, сега трябваше да чакам, за да разбера дали ще отговори. Тя ми подаде меко одеяло и възглавница. През цялото време показваше перфектните си зъби. Понякога е хубаво да се грижат за теб.

Първа класа се бе напълнила. Всички места бяха заети освен това до мен. „О, не... не е възможно... Да не би да е решил да пътува с мен? О, не, не би направил такова нещо!" Дали? Нали му бях казала, че не искам да идва с мен? Погледнах нервно часовника си и тогава чух гласа от командния център. „До екипажа! Вратите на автоматик".

Мозъкът ми завря. Мястото до мен беше единственото незаето от всичките шестнайсет места в салона. Самолетът мръдна леко, когато стълбичката се отдели от него. Въздъхнах с облекчение. И с разочарование. Нямаше да го видя четири дни. Скришом погледнах блакберито.

От: Крисчън Грей

Относно: Радвай се, докато можеш

Дата: 30 май 2011, 22:25

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Зная много добре какво се опитвате да направите и повярвайте ми успяхте. Следващия път ще бъдете в багажното отделение, в дървен сандък, вързана през устата и ръцете. Повярвайте ми, това би ми доставило много по-голямо удоволствие от едно елементарно доплащане за първа класа. С нетърпение очаквам завръщането Ви.

Крисчън Грей Сърбящата ръка Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг".

Това беше проблемът с неговото чувство за хумор. Не можеш никога да разбереш дали се шегува, или е ядосан. В този случай обаче имах кофти усещане, че е много ядосан. Започнах да пиша под одеялото, за да не ме види стюардесата.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Шегуваш ли се?

Дата: 30 май 2011, 22:30

До: Крисчън Грей

Виж, нямам представа това шега ли е, или не. Ако не е шега, може да се наложи да остана в Джорджия за по-дълго или завинаги. Сандъците са категорично ограничение за мен. Моля те, извини ме. Кажи ми, че ми прощаваш.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Шеги

Дата: 30 май 2011, 22:31

До: Анастейжа Стийл

Как е възможно да ми пишеш! Излагаш на риск живота на всички пътници, в това число и твоя собствен! Мисля, че това противоречи на едно от правилата.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор с две сърбящи ръце „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Две ръце! Веднага прибрах блакберито, облегнах се и докато самолетът се отправяше към пистата, извадих раздърпаното си копие на „Тес". Леко четиво за из път.

Стюардесата ме събуди, когато самолетът започна да се спуска над летището в Атланта. Беше 5:45. Бях спала само четири часа. Бях адски изморена и с благодарност изпих чашата портокалов сок, която ми даде. Погледнах нервно към блакберито. Нямаше нищо от Крисчън. Е, в Сиатъл беше почти три сутринта, а и той едва ли щеше да иска да излага на риск авиационната система на държавата и да блокира целия въздушен трафик с моя блакбери.