- Повечето мъже сменят често настроенията си, Ани, а някои по-често, отколкото други. Вземи баща си например... Очите й се изпълниха с тъга. Такава ставаше винаги, когато мислеше за истинския ми баща, този митичен мъж, когото така и не опознах, загинал нелепо при злополука по време на тренировка във флота. Една част от мен винаги бе вярвала, че майка ми е продължила живота си в търсене на някой като него. Може би най-сетне го беше намерила в Боб. Жалко, че не го беше открила в Рей.
- Мислех си, че е такъв тъжен, че често сменя настроението си. Но сега, когато погледна назад, знам, че той просто трябваше да работи много, за да ни осигури живота... Въздъхна. Той беше млад, и двамата бяхме млади. Може би там бе проблемът.
„Хм... Крисчън не е стар".
Усмихнах й се с обич. Ставаше винаги тъжна, когато мислеше за него, но съм убедена, че баща ми е нямал нито едно от страните настроения на Крисчън.
- Боб иска да ни заведе на вечеря. В голф клуба.
- О, само не ми казвай, че Боб е започнал да играе голф!
- Ох! Остави се.
На обяд хапнах малко и реших да дремна, след като разопаковам багажа си. Майка ми изчезна да оформя някакви свещи или каквото там правеше с тях. Боб беше на работа. Беше удобно време да наваксам със съня. Отворих макбука. Беше два следобед в Джорджия, значи единайсет сутринта в Сиатъл. Чудех се дали Крисчън ми е отговорил. Нервно и със свито сърце отворих електронната поща.