Петдесет нюанса сиво

Сега вече акото цопна на вентилатора. Мисълта ми светкавично започна да рови из това, което помнех наизуст от имейла му, за нещо, което можех да кажа на мама. Със сигурност нямаше да й е приятно да чуе за характеристиките на доминантно-подчинените връзки, за вързани ръце и усти, а и нямаше как да й кажа заради споразумението.

Пише ми да се забавлявам по време на почивката, но да не прекалявам със забавленията.

- Звучи доста разумно. Ще те оставя да се приготвиш каза тя, наведе се и ме целуна по челото. Толкова съм щастлива, че дойде, Ана!

И излезе.

Хм... Крисчън и разумно. Две понятия, които мислех за несъвместими, но след имейла му... кой знае. Всичко можеше да се очаква. Трябваше ми време да асимилирам думите му. Може би след вечеря. И може би тогава щях да му отговоря. Изпълзях от леглото, махнах тениската и късите си гащи и тръгнах към банята.

Бях взела роклята на Кейт, която носех на дипломирането. Това беше единственото официално нещо, което имах. Един от плюсовете на жегата и влагата е, че дрехите ти се изглаждат някак сами. Докато се обличах, отворих лаптопа. Нямаше нищо от Крисчън. Усетих как разочарованието ме прониза като нож.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Многословие

Дата: 31 май 2011, 19:08

До: Крисчън Грей

Сър, безспорно имате заложби на добър писател. Трябва да ида на вечеря в голф клуба на Боб. И за Ваше сведение, врътвам очи при мисълта за предстоящия купон. Но засега задникът ми е в безопасност, тъй като Вие и сърбящата Ви ръка сте доста далеч от мен.

Имейлът ти... Хареса ми много. Ще отговоря при първа възможност. Липсваш ми. Приятен следобед.

Твоя Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Задника ти

Дата: 31 май 2011, 16:10

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Малко съм разконцентриран от заглавието на имейла Ви. Няма спор засега е в безопасност. Засега.

Приятна вечеря в клуба. И ти ми липсваш, особено задникът ти и многознайнРта ти уста.

Моят следобед ще е тъп и единственото, което ще му вдъхва живот, ще е мисълта за теб и за очите, които така умело въртиш.

Мисля, че Вие, госпожице, имахте смелостта да ми посочите истината, че аз също страдам от ' този доста неприятен порок.

Крисчън Грей Въртящото око и Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Въртящото око

Дата: 31 май 2011, 19:14 Д

о: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, Престанете да ми пишете. Успявате да ме разсеете дори и от другия край на континента. А, и да не забравя да попитам. Кой Ви пляска, когато си връткате очите?

Твоя Ан

Натиснах „изпрати" и моментално в съзнанието ми изплува образът на оная зла Робинсън. Акълът ми не го побираше. Крисчън на колене и бит от някаква жена на годините на майка ми. Това просто беше нелепо и непростимо. Отново се зачудих какви поразии е направила с него и как е объркала живота му. Устните ми се бяха свили презрително. Трябваше ми някоя кукла с нейния лик, да забивам карфици в нея. Може би така щях отчасти да й отмъстя.

От: Крисчън Грей

Относно: Дупето ти

Дата: 31 май 2011, 16:18

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Въпреки всичко предпочитам моето заглавие пред Вашето. И то го предпочитам по най-различни начини. Хубаво е да знам, че съм си собствен господар и никой не ме укорява за нищо. Освен майка ми от време на време и доктор Флин. И ти.