Петдесет нюанса сиво

Трябваше да отговоря на дългия му мейл от тази сутрин, но бях прекалено ядосана. Защо не можеше да проумее, да я види такава, каквато е всъщност гадна педофилка! Изгасих лампата. Кръвта ми кипеше. Загледах се в тавана. Как си позволяваше? Как си бе позволила да малтретира едно податливо неуверено малко дете? Дали все още правеше такива неща с други деца? Защо бяха спрели? Из съзнанието ми минаваха всякакви сценарии. Ако й се бе наситил, защо трябваше да се вижда с нея? Защо бяха останали приятели? Женена ли беше? Разведена? Господи, дали имаше собствени деца? Може би е родила деца от Крисчън? Подсъзнанието ми подаде отнякъде грозната си глава и ме изгледа похотливо. Бях ужасена и ми се гадеше. Дали доктор Флин знаеше за нея?

Станах и пуснах дяволската машина. Започуквах нервно с пръсти, докато чаках да зареди. Натиснах Гугъл изображения и написах в търсачката „Крисчън Грей". Екранът се напълни със снимки. Крисчън с черна вратовръзка и сако. О, снимката на Хосе за вестника. С бяла риза и сиви панталони. Как всичко това се бе появило в интернет? Колко беше красив!

Продължих нататък. Бизнес партньори, една прелестна снимка след друга на най-фотогеничния мъж на света. И аз го познавах съвсем отблизо. Отблизо? Познавах ли го наистина? Познавах го сексуално и предполагах, че има още много да се опознава в тази насока. Знаех, че мени настроенията си, че е труден, смешен, студен, горещ. Знаех, че е възел от противоречия. Минах на следващата страница. На всяка снимка беше сам. Спомних си как Кейт ми каза, че никога не се появявал с гадже. Нали затова бе решила да зададе гейския въпрос. И после на трета страница имаше снимка на Крисчън с мен. Единствената снимка с жена. И тази жена бях аз. Снимката от дипломирането ми.

Господи! Аз в Гугъл! Гледах снимката. Изглеждах изненадана от камерата, нервна и напълно загубила контрол. Това бе точно преди да се съглася да опитам. От своя страна, Крисчън изглеждаше непоносимо чаровен, спокоен и носеше онази вратовръзка. Гледах красивото му лице и това красиво лице сега може би гледаше госпожа Да-върви-по-дяволите Робинсън. Запазих файла към „любими файлове" и минах през всичките осемнайсет страници. Нищо. Нямаше начин да намеря Робинсън в Гугъл. Но трябваше да знам дали е отишъл да вечеря с нея. Написах му кратък имейл.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Подходяща компания за вечеря

Дата: 31 май 2011, 23:58

До: Крисчън Грей

Надявам се вечерята ти със старата приятелка да е минала забавно.

Ана

ПП: Госпожа Робинсън ли беше?

Натиснах „изпрати" и с нежелание легнах в леглото. Реших, че трябва да го питам за връзката му с тази жена. Хем отчаяно исках да знам повече за нея, хем исках да забравя всичко, което ми бе казал за нея. И бях в цикъл на всичкото отгоре! На сутринта трябваше да взема хапчето. Вкарах напомняне в блакберито, сложих го до мен и накрая успях да заспя с едно-единствено желание да сме в един град, а не на четири хиляди километра един от друг. Цяла сутрин пазар, цял следобед на плажа и в края на деня майка ми реши, че трябва да прекараме вечерта в някой бар. Оставихме Боб пред телевизора и седнахме в бара на най-скъпия хотел в Савана. Бях на втория „Космополитьн". Майка ми на третия. Не спираше да говори за крехкото мъжко его.

- Ана, мъжете мислят, че всичко, което излиза от устата на една жена, е проблем и че този проблем трябва да бъде разрешен. Ние си имаме някакви си наши идеи, обичаме да се вживяваме в тях, да ги подритваме из акъла си известно време и да говорим, да говорим неспирно за тях. Мъжете предпочитат да действат.

- Мамо, защо ми ги говориш тези неща? Едва прикрих раздразнението си. Цял ден ми беше опявала.

- Защото изглеждаш зле. Никога не си идвала у дома с момче. Никога не излезе с момче във Вегас. Мислех, че нещо може да се получи с онова момче, Хосе, което срещна в колежа.

- Мамо, Хосе е просто приятел.

- Знам, детето ми, но има нещо и ти не ми казваш всичко. Лицето й беше напрегнато и разтревожено.

- Може би имам нужда от повече време без него. Той просто... просто е непоносим.

- Непоносим?

- Да. Но и ужасно ми липсва.

Цял ден ни вест, ни кост от Крисчън. Никакъв имейл, нищо. Вече бях на ръба да му звънна. Започнах да си миля, че е катастрофирал. Второто ми голямо опасение беше, че оная Робинсън го е докопала, докато ме няма. Знаех, че в това няма логика, но във всичко, което касаеше нея, принципно нямаше логика и там се обърквах тотално.

- Трябва да отида до тоалетната, Ана.

Краткото отсъствие на мама ми даде възможност да погледна набързо блакберито. Най-накрая имаше отговор от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Компания за вечеря

Дата: 31 май 2011,21:40

До: Анастейжа Стийл

Да, вечерях с госпожа Робинсън.