Петдесет нюанса сиво

- Един джин с тоник каза Грей. „Хендрикс", ако имате, или „Бомбай Сапфир". Ако е „Хендрикс" с краставичка, ако е „Бомбай Сапфир" с лайм.

Само Крисчън можеше да направи поръчката на напитка да звучи като манджа.

- И още два космополитъна, ако обичате добавих и го погледнах притеснено. Какво толкова! Пиех с майка си. Как може да се ядосва за такова нещо?

- Седнете, Крисчън.

- Благодаря, госпожо Адамс.

Крисчън седна до мен.

- Значи по една огромна случайност си отседнал в хотела, в който аз по друга огромна случайност пия? попитах. Полагах усилие да говоря възможно по-спокойно.

- Или да го кажем по друг начин. Ти случайно пиеш в хотела, в който аз по случайност съм отседнал каза той. Всъщност току-що приключих с вечерята си, дойдох да пийна нещо и те видях. Тъкмо се бях замислил дълбоко над последния ти имейл, вдигам очи и... ето те и теб. Каква случайност! Наклони глава настрани и видях нещо като усмивка. Слава богу! Може би в крайна сметка вечерта нямаше да е тотално провалена.

- С майка бяхме на пазар тази сутрин, после на плажа и решихме да пийнем по нещо казах с натрапчивото чувство, че му дължа обяснение.

- Ти ли купи това потниче? Погледна съвсем новото ми зелено копринено потниче. Цветът ти отива. И си хванала малко тен. Изглеждаш прекрасна.

Изчервих се. Не можах да обеля и дума.

- Мислех да мина да те видя утре у вас. Но ето, че те намирам тук.

Хвана ръката ми, стисна я нежно, прокара палеца си няколко пъти по кокалчетата и... усетих познатата болка на желанието. Електричеството между нас мина под кожата ми като токов удар. Допирът на палеца му подпали кръвта ми и тя запали всичко по пътя си. Не го бях виждала повече от два дни. И го исках. Дишах учестено. Усмихнах му се свенливо и видях лека усмивка в ъгълчетата на устните му.

- Мислех да те изненадам, но както винаги си една точка напред с изненадите. Не очаквах да те видя тук.

Погледнах майка ми, която се блещеше... да, блещеше се... безмълвно и не откъсваше очи от него. „Спри, мамо! Той не е някакво чудо, виждала си предостатъчно мъже". Знаех, че вижда първия ми приятел, но чак толкова ли не беше за вярване, че мога да привлека някой мъж? „Този мъж? Да бе, я го погледни пак и се опитай да си повярваш!" обади се заядливо подсъзнанието ми. „О, я млъквай! Кой те е канил на купона?" Гледах сърдито майка ми, но тя не приемаше и не предаваше.

- Не искам да отнемам от времето, което искаш да прекараш с майка си. Ще пийна едно бързо питие и ще се качвам. Имам доста работа каза той. Изглеждаше съвсем искрен.

- Крисчън, така се радвам да се запознаем намеси се ентусиазирано майка ми. Ана говори с толкова топли чувства за вас.

- Нима? попита усмихнато той. Погледна ме учудено, дори развеселено, а аз се изчервих. Отново.

Сервитьорът пристигна с напитките ни и обяви триумфално:

- „Хендрикс", сър!

Крисчън му благодари.

Отпих нервно.

- Колко време ще останете в Джорджия? попита майка ми.

- До петък, госпожо Адамс.

- Нека вечеряме всички у нас утре. И моля, наричайте ме Карла.

- С удоволствие, Карла.

- Идеално. Извинете ме, но се налага да отида до тоалетната.

Какви ги вършеше? Току-що се бе върнала оттам! Гледах я

отчаяно как става и ни оставя сами.

- Значи си ми ядосана, че съм вечерял със стара приятелка? каза той, вдигна ръката ми до устните си и целуна поред кокалчетата на пръстите ми.

„По дяволите! Сега ли трябва да се разправяме!"

- Да казах и усетих как кръвта ми не гори вените ми, а направо ги топи.

- Сексуалната ни връзка беше преди много години, Анастейжа прошепна той. Не искам никоя друга. Искам само теб. Не си ли го разбрала?

Мигах на парцали както обикновено.

- Когато мисля за нея, си я представям като някаква насилница на малки момчета... Спрях да дишам в очакване на реакцията му.

- Не може да съдиш хората така. Не беше така прошепна той, но по цвета на лицето му и изражението му личеше, че е шокиран от думите ми. Пусна ръката ми.

„Да съдя?"

- О, нима? А как беше? Не може да се каже, че космополитъните в мен си мълчаха.

Той се смръщи още по-озадачено. Аз не се спирах.

- Възползвала се е от едно петнайсетгодишно дете. Ако ти беше петнайсетгодишно момиче, а Робинсън не беше госпожа, а господин, който те вкарва в такава връзка, дали би изглеждало пак така нормално? Ами ако се беше случило на Мия?

- Ана, не беше така. Или поне не се чувствах така. Тя дойде в живота ми за добро. Тя беше това, от което имах нужда.

- Не разбирам. Беше мой ред да гледам удивено.

- Анастейжа, майка ти ще се върне всеки момент. Не ми е удобно да говоря за това точно сега. После... може би. Ако не ме искаш тук, самолетът ми чака. Мога да си ида веднага.

Беше ми ядосан. Не, не исках.

- Не, не си отивай. Моля те. Наистина съм щастлива, че си чук. Просто се опитвам да те накарам да разбереш. Ядосах се, защото в мига, в който ме няма край теб, ти излизаш с нея. Помисли си как се чувстваш ти, когато знаеш, че Хосе е с мен. А Хосе е просто приятел. И никога не съм имала сексуална връзка с него. Докато ти и тя...

- Ревнуваш? Той ме гледаше, все едно току-що откриваше, че съм от друга планета. Очите му омекнаха.