Петдесет нюанса сиво

Хванах се за мивката и измъкнах краката си от джинсите и бикините. Вече бях съвсем гола. Огледах се в огледалото. Той бе коленичил до мен. Целуваше и леко впиваше зъби в дупето ми. Изправи се и ме погледна в огледалото. Опитвах се да не мърдам и да преборя първата си естествена реакция да се покрия с нещо. Той сложи ръка върху корема ми.

- Погледни се само! Колко си красива! Виж само какво излъчваш! Постави ръце върху моите, вплете пръсти в пръстите ми, разтвори ги. Почувствай колко мека е кожата ти. Гласът му бе мек и много тих. Движеше ръцете ми в кръг по корема и после ги поведе нагоре към гърдите ми. Почувствай колко пълни са гърдите ти. Сложи ръцете ни върху гърдите ми. Започна леко да гали зърната ми с палци. Стенех през полуотворени устни и извих тялото си назад. Гърдите ми напълниха ръцете ми. Той стисна зърната ми между палците ни. Ставаха все по-твърди и големи. Гледах с удивление това гънещо се от желание същество пред мен. О, беше толкова хубаво! Изскимтях и затворих очи. Не исках да гледам тази разгонена жена в огледалото. Не исках да виждам как се разпадам под собствените си ръце... неговите ръце... да усещам кожата си така, както я усеща той, и да чувствам възбудата си така, както я чувства той. Исках да усещам само докосването и гласа му.

- Точно така, бебчо говореше той.

Насочи ръцете ми по тялото ми около кръста, около ханша, около триъгълника. Вмъкна крак между краката ми, разтвори ги и прокара едната ми ръка между тях. После другата. Сменяше ту едната, ту другата ръка. Беше толкова еротично! Бях като марионетка, а той дърпаше конците.

- Виж как сияеш, Анастейжа прошепна той. Целуваше врата ми, захапваше леко кожата ми.

И изведнъж ме пусна.

- Продължи сама заповяда и се отдръпна от мен.

Сложих ръка между краката си. Не! Исках той да го направи.

Изобщо не беше същото. Без него бях като кукла без конци. Той бързо съблече ризата си и свали джинсите.

- Искаш аз да го направя, нали? Сивият му поглед, впит в моя в огледалото, можеше да го счупи или да разтопи стъклото.

- О, да... моля те!

Той отново уви ръце около мен продължи да ме гали между краката, между устните, около клитора. Усещах космите на гърдите му по гърба си, ерекцията му, притиснатия му до тялото ми пенис. Нека да е скоро, моля те... Захапа кожата в сгъвката на врата ми. Болката в слабините ми, усещането за... него около мен... зад мен. Спря внезапно, обърна ме към себе си, хвана китките ми зад гърба ми, закова ги там и започна да ме целува бясно, лудо, насилваше устата ми, с една ръка дърпаше косата ми и пак не можех да мръдна. И двамата дишахме пресекнато.

- Кога започна цикълът ти, Анастейжа? попита той неочаквано.

-В... вчера...

- Добре каза той, пусна ме и ме обърна с гръб към себе си.

- Дръж се за мивката заповяда и дръпна бедрата ми към себе си, както бе направил в Червената стая. Бях силно приведена напред.

Той плъзна ръка между краката ми, хвана синия конец „А? Какво?" внимателно издърпа тампона и го метна в тоалетната. Еба си! И докато преодолявах шока, той бе вече в мен. Кожа до кожа. Движеше се бавно, дразнеше ме. Стисках мивката с все сила, навеждах се все по-нетърпеливо да посрещна чувството за пълнота в мен. Тази сладка агония! Ръцете му ме стискаха здраво. Не промени темпото. Пресегна се през кръста ми, намери клитора ми, започна да го гали и аз изстенах.

- Точно така, бебчо засмя се дрезгаво той и това бе достатъчно да ме изстреля да летя, да летя високо.

И тогава всичко се завъртя, всеки мускул в мен се сви, стисках мивката, все едно от това зависеше животът ми, и навлязох в спиралите на оргазма с нечовешки викове. Той ме последва веднага, стиснал здраво бедрата ми, притиснал ги към себе си. Името ми излезе от устата му като нашепната молитва.

- О, Ана... Чувах накъсаното му дишане, напълно синхронизирано с моето. О, бебчо, дали някога ще ти се наситя? шепнеше той. Бавно се свлякохме на пода. Той уви ръце около мен. Бях пак в затвора на тялото му. Винаги ли щеше да е така? Така опустошително, така магическо, така великолепно и изпълващо? Бях дошла с намерението да говорим, но сега лежах изтощена и мислех само за едно дали някога ще му се наситя?

Бях се свила в скута му, главата ми опряна в гърдите му. И двамата бяхме спокойни. Вдишах омайната му миризма. „Не, не бива да го докосвам, не трябва да го докосвам!" Повтарях си го като мантра. Но така силно се изкушавах да вдигна ръка и да рисувам фигурки по гърдите му. Но се спрях. Знаех, че няма да му хареса. И двамата бяхме тихи, потънали в мислите си. Бях изгубена в него, погубена в него.

Сетих се, че съм в цикъл, и казах:

- Кървя.

- Не ме притеснява каза задъхано той.

- Забелязах. Не успях да прикрия несигурността и учудването в гласа си.

Той се стегна.

- Притесняваш ли се от това?

Дали се притеснявах? Може би трябваше да се притеснявам. Или може би не? Но не се притеснявах. Погледнах го. Очите му бяха облачно сиви.

- Не, никак казах.

- Добре. Хайде във ваната засмя се той.