Петдесет нюанса сиво

- Да. И съм ядосана за това, което ти е направила.

- Анастейжа, тя ми помогна. Това е всичко, което ще кажа за нея. А за ревността... е, значи можеш да разбереш как се чувства човек, когато не е основателна. Не се е налагало да се оправдавам за постъпките си през последните седем години пред никого. Пред абсолютно никого. Правя това, което пожелая, Анастейжа. Обичам свободата си. Не отидох да вечерям с нея, за да те разстройвам. Тя е приятел и бизнес партньор.

Бизнес партньор? Още по-зле.

Той ме гледаше и се опитваше да прецени реакцията ми.

- Да, ние сме бизнес партньори. Сексът е минало и за двама ни. От години.

- Защо прекратихте връзката си?

Устата му се сви, очите му пламнаха.

- Мъжът й разбра. Не може ли да говорим за това друг път? Някъде... насаме?

- Няма да ме убедиш, че не е педофилка.

- Не мисля за нея по този начин. И никога не съм мислил така. Стига вече! отсече той.

- Обичаше ли я?

- Карате ли се? Майка ми се бе върнала, без да забележим. Гледаше ни преценяващо.

- Не, мамо отвърнах с най-милата си усмивка.

Крисчън отпи от напитката си. Гледаше ме студено. Какво ли си мислеше? Дали бе обичал тази жена? Помислих, че ако я е обичал, може и да загубя. И не само спора, но и него.

- Е, ще ви оставя да си поговорите каза той.

„Не, не, не... не може да ме оставиш така. Без отговор, без нищо".

- Пишете напитките на сметката ми. Стая 612. Ще ти се обадя сутринта, Анастейжа. До утре, Карла.

- О, толкова е приятно да те наричат по име.

- Красиво име за красива жена каза Крисчън, целуна й ръка и тя буквално се размаза.

„О, мамо! И ти ли, Бруте?" Станах и го погледнах в очите. Молех го с тялото си, с изражението си да се смили и да ми отговори. Той се наведе, целуна ме по бузата и прошепна в ухото ми:

- После, бебчо.

И изчезна.

„Мръсен долен маниак, преследвач, гаден кучи син!" Яростта ми се върна и вече нищо не можеше да я спре. Строполих се в стола си като чувал и погледнах майка ми.

- Хубав е, Ана, няма спор. Смайващо хубав. Не знам за какво спорехте, но трябва да говориш с него. Трябва да се изясните. Между вас се усеща такова сексуално напрежение, че чак не се трае. И помаха театрално пред лицето си сякаш с въображаемо ветрило.

-Мамо! Спри!

- Иди говори с него.

- Не мога. Дойдох тук да се видя с теб.

- Ана, ти дойде тук, защото си объркана от нещо във връзката си с това момче. Очевидно е, че сте полудели един по друг. Трябва да говориш с него. Та той току-що е прелетял пет хиляди километра, за да те види. По дяволите, Ана! Все едно не знаеш колко път е това!

Изчервих се. Не й бях казала, че има частен самолет.

- Какво има пък сега? почти ми викна тя.

- Той има собствен самолет казах притеснено. И не са пет, а четири хиляди.

Защо ме беше срам да го кажа? Тя ме погледна удивено.

- Е, какво да кажа? Но, Ана, между вас има нещо. Опитвам се да разбера какво е то, откакто дойде. Но единственият начин ти да разбереш и да решиш проблема е да седнеш и да говориш с него. Може да мислиш колкото си искаш, да се тръшкаш, но докато не говориш с него, няма да стигнеш доникъде.

Започваше да ме вбесява.

- Ана, винаги си имала уникалната способност да анализираш всичко прекалено много. И да драматизираш излишно. Иди и поговори с него. Иди със сърцето си. Какво ти казва сърцето, Ана?

Погледнах пръстите си и казах:

- Мисля, че го обичам.

- Знам, детето ми. И той те обича.

- Не! Не ме обича.

- Обича те, Ана. По дяволите, какво повече искаш? Да закачи на челото си табела с неонови букви? Така ли трябва да ти го покаже?

Не можех да разбера защо ми говори така. По бузата ми се търкулна сълза.

- Не плачи, слънце. Моля те.

- Мисля, че не ме обича.

- Колкото и да си богат, не зарязваш всичко и не литваш с частния си самолет, за да пиеш един следобеден чай или джин на другия край на континента. Иди при него. Тук е хубаво, романтично и сте на неутрална територия.

Свих се като червей под погледа й. Хем исках да ида, хем не.

- Не искам да се чувстваш задължена да се връщаш при мен тук или да се прибираш у дома тази вечер заради мен. Това, което искам, е да си щастлива, и това е достатъчно да съм щастлива и аз. А точно в този момент щастието ти е в стая 612. Ако все пак се прибереш, ключът е под саксията до вратата на верандата. Ако искаш да останеш... е, ти си голямо момиче. Искам да си добре.

Пламнах цялата. „Господи, мамо!"

- Нека първо си довършим коктейлите.

- Браво, моето момиче! засмя се тя. Точно така!

Почуках на вратата на стая 612 и Крисчън отвори и ми махна да вляза. Говореше по мобилния.

- Изплатени ли са всички дължими суми на уволнените?... И колко ни излезе всичко това?... Опита се да замаскира ругатнята, която изсвистя през зъбите му. Това е адски скъпа грешка... А Лукас?