Петдесет нюанса сиво

Тя е просто стара приятелка, Ана.

Очаквам с нетърпение да те видя. Липсваш ми.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Вечерял с нея? Мозъкът ми завря. Адреналин, бяс, ярост, ревност се заблъскаха във вените ми. Най-лошите ми предчувствия се бяха сбъднали. „Как може? Защо го е направил? Няма ме само два дни и той вече бяга при оная зла кучка!"

От: Анастейжа Стийл

Относно: СТАРА КОМПАНИЯ за вечеря

Дата: 31 май 2011, 21:42

До: Крисчън Грей

Тя не е само стара приятелка. Намерила си е някое друго младо момче? Май си остарял за нея.

Това ли беше причината да прекрати връзката си с теб?

Натиснах „изпрати" точно когато майка ми се връщаше.

- Ана, много си бледа. Какво е станало? Тръснах глава.

- Нищо. Дай да поръчаме по още едно. Бях твърдо решена да не казвам нищо повече.

Тя сви недоволно вежди, но погледна към сервитьора и му посочи чашите ни. Той кимна. Разбираше универсалния жест за „Дай по още едно". През това време аз бързо метнах око на блакберито.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай...

Дата: 31 май 2011, 21:45

До: Анастейжа Стийл

Това не е нещо, което мога да дискутирам с имейли.

Колко космополитъна мислиш да изпиеш?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

„Ужас! Той е тук!"

23.

Огледах се нервно. Не го видях.

- Какво има, Ана? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

- Крисчън! Той е тук!

- Наистина ли?

Майка ми се заоглежда. Бях забравила да й кажа за маниите му да преследва хората.

И тогава го видях. Сърцето ми подскочи от радост. Наистина не можех да направя нищо срещу себе си. Гледах парализирана, оглупяла, омагьосана как бавно се приближава към нас. Наистина беше дошъл. Заради мен. Моето друго аз подскочи от дивана, на който бе лежало досега отегчено до смърт.

Крисчън вървеше грациозно през тълпата, косата му менеше цвета си под приглушеното халогенно осветление. Очите му горяха. От гняв? Или може би от напрежение? Устата му беше свита леко презрително, челюстите здраво стиснати. Не можех да си позволя да бъда ядосана пред майка ми, макар в този миг да не бях ядосана, а направо побесняла.

Той дойде до масата ни. Очите му ме гледаха войнствено. Беше с бяла ленена риза и джинси.

- Здрасти изквичах аз. Беше невъзможно да прикрия нито шока си, нито радостта си да го видя.

- Здравей каза той и за огромна моя изненада се наведе и ме целуна по бузата.

- Крисчън, това е майка ми, Карла.

„Възпитанието преди всичко!"

Той се обърна към майка ми.

- Много се радвам да се запозная с вас, госпожо Адамс.

Как бе научил името й?

И тогава той я дари с онази спираща сърцето, опустошаваща, пленителна усмивка, каквато само той можеше да дари и с право трябваше да патентова. Долната челюст на майка ми буквално падна до масата.

„Майка ми, я се стегни!"

Тя пое протегнатата за поздрав ръка. Не отговори. Едва в този миг осъзнах, че да седиш и да се блещиш, без да можеш да обелиш един лаф като хората, се предава по наследство. Не се бях сещала за това досега.

След много преглъщания, задъхване и битки за глътка въздух тя успя да изкара една дума.

- Крисчън!

Той я погледна разбиращо, очите му искряха весело. Не можех да ги гледам такива.

- Какво правиш тук? Въпросът ми прозвуча по-грубо, отколкото исках.

Усмивката му изчезна. Изражението му вече беше съвсем заключено. Бях толкова щастлива да го видя, но изненадата ми дойде в пъти повече, а и гневът ми към онази кучка Робинсън не се бе уталожил. Никак даже. Не знаех какво да направя понапред дали да се хвърля в ръцете му, или да му се разкрещя. Освен това бях малко притеснена заради мейла, който му бях пратила току-що.

- Дойдох да те видя, разбира се. Погледна ме безизразно. Оле, майко! Какво ли му се въртеше из ума? И съм отседнал в този хотел.

- Отседнал си тук? Гласът ми беше като на мутиращ пубер на значителна доза амфетамини. Високите тонове бяха непоносими дори за собствените ми уши.

- Е, вчера си пожела да съм тук. Спря за секунда да прецени реакцията ми и продължи: А ние се стремим да задоволяваме желанията на госпожица Стийл. Гласът му бе тих, без никаква следа от хумор.

Майчице! Дали беше чак толкова ядосан? Явно от коментара за Робинсън. Или защото бях на третия и вече поглеждах към четвъртия космополитьн? Майка ми ни гледаше като тресната с цепеница.

- Ще ни направите ли компания за по едно питие, Крисчън? И махна на сервитьора, който пристигна на масата ни със скоростта на Батман.