Петдесет нюанса сиво

- За колко става дума? Десетки, стотици... хиляди? Очите ми ставаха все по-широки при всяко покачване на бройката.

- Десетки. Да, десетки.

- Всичките ли бяха подчинени?

-Да.

- Престани да ми се подиграваш! Дори не успях да го кажа сериозно.

- Не мога. Забавна си.

- Забавна в смисъл на странна или забавна в смисъл, че те карам да се смееш.

- По малко от двете.

- Адски нагло е да го кажеш точно ти.

Той ме целуна по носа.

- Това, което ще ти кажа сега, Анастейжа, ще те шокира. Готова ли си да го чуеш?

Кимнах с широко отворени очи и тъпа усмивка.

- Има места във и около Сиатьл, където човек може да отиде и да практикува и да се научи на това, което вече зная и правя каза той.

- Какво? Не разбирах.

- Именно. Плащал съм за секс, Анастейжа.

- Не мисля, че това е за хвалба казах презрително. И да, прав беше, потресена съм. И сега ме е яд, че аз не мога да те шокирам с нищо.

- Беше ми обула бельото.

- И това те шокира?

-Да.

Моето друго аз направи овчарски скок на пет метра от земята.

- Не си обу гащи на вечерята с родителите ми.

- И това те шокира? -Да.

Оная скочи шест метра.

- Май бельото ми е силната част.

- Каза ми, че си девствена. Това беше най-големият шок, който съм преживявал.

- Да, лицето ти ставаше за реклама на „Кодак". Засмях се.

- И ми позволи да те обработя с нагайката.

- И това ли те шокира? -Аха.

- Мога да ти позволя да го направиш пак някой път казах с усмивка.

- О, така се надявам, госпожице Стийл. Този уикенд?

- Добре съгласих се срамежливо.

- Наистина ли?

- Да. Ще вляза в Червената стая на болката.

- Ти казваш първото ми име.

- И това ли те шокира?

- Не. Шокира ме фактът, че ми харесва.

- Крисчън.

Засмя се. Очите му засветиха с някакво ново вълнение.

- Искам да направя нещо утре.

- Какво?

- Изненада е. За теб. Гласът му беше тих и много нежен. Погледнах го учудено, но едва успях да замаскирам прозяв-

ката си.

- Отегчавам ли ви, госпожице Стийл?

- Никога не можеш да ме отегчиш.

Той пак приближи глава към мен и целуна нежно устните ми.

- Заспивай изкомандва и загаси лампата.

И в този тих спокоен миг затворих очи, изтощена, но спокойна. Като в окото на бурята. И независимо от всичко, което беше казал и не беше казал, не мисля, че до този миг бях изживявала такова щастие.

24.

Крисчън стоеше в голяма метална клетка. Беше с онези раздрани джинси, бос, гърдите му бяха голи. Голота, от която устата ти се навлажнява. Гледаше ме. Негова тайна шега, която само той си знаеше, играеше с чертите на лицето му. Очите му топящо се сиво. Държеше купа ягоди. Приближи се с цялата си грация до решетките, промуши ръка през тях и ми подаде голяма сочна ягода.

- Яж каза. Устните му се свиха сластно, възбуждащо на буквата „ж".

Опитах се да тръгна към него, но нещо ме държеше, дърпаше ме назад. Някаква невидима сила. „Пусни ме!"

- Ела, хапни си. Говореше усмихнато, примамващо и се усмихваше.

Дърпах яростно, дърпах отчаяно... „Пусни ме!" Исках да пищя, но гласът ми бе изчезнал. Бях няма. Той протегна ръката си още по-напред и ягодата бе пред устата ми.

- Яж, Анастейжа. Устните му оформяха еротични формички от името ми, езикът му бавно галеше всяка сричка.

Отворих уста и захапах. Клетката изчезна, ръцете ми бяха свободни. Протегнах ръка и го докоснах. Зарових пръсти в космите на гърдите му.

- Анастейжа.

„Не, не, остави ме".

- Хайде, бебчо.

„Не, искам да те докосна".

- Събуди се.

„Не! Моля те, остави ме". Отворих за секунда очи. Бях в някакво легло и някой душеше косата ми и прокарваше нос по ухото ми.

- Събуди се, бебчо шепнеше той. Гласът му се разля по вените ми като разтопен карамел.

Крисчън правеше отчаяни опити да ме събуди. Беше още тъмно. Другият Крисчън от съня ми все още ме преследваше. Исках да се върна при него, да докосвам гърдите му. „Защо ме буди сега? Секс ли иска? Посред нощ е. Поне така изглежда. О, дяволите да го вземат!"

- Време е за ставане, бебчо. Ще включа лампата на шкафчето. Гласът му беше тих.

- Не! ръмжах аз.

- Искам да посрещна изгрева с теб каза той и целуна лицето ми, клепачите ми, върха на носа ми, устата ми. Отворих очи.

- Добро утро, красавице каза той. Лампата светеше.

Изръмжах нещо.

- Не обичаш да ставаш рано усмихна се той.

Макар и объркана от светлината, свих очи и го видях, надвесен над мен, усмихнат и весел. Забавляваше се с моето мрънкане. ВЕЧЕ ОБЛЕЧЕН! В черно!

- Мислех, че пак искаш да правим секс промърморих с неохота.

- Анастейжа, аз винаги искам да правим секс и е така хубаво и така сгрява сърцето ми мисълта, че чувствата ни са взаимни каза той сухо и наранено.

Погледнах го, пак свих очи срещу светлината и видях, че все още е усмихнат. Слава богу!

- Разбира се, че искам да правим секс, но сега е много късно.

- Не е късно, рано е. Хайде, ставай. Излизаме. И ще си помисля за секса. Мисля, че засега ще го пропуснем.

- Сънувах такъв красив сън мрънках аз.

- Какво сънува? попита той търпеливо.

- Теб. Изчервих се.

- Какво правех този път?

- Опитваше се да ме нахраниш с ягоди.

Устните му помръднаха весело.

- Може да се наложи доктор Флин да поработи над този сън. Ставай и се обличай. Няма нужда да се къпем, може и после.

„Ние да се къпем! Ние?"