Петдесет нюанса сиво

Седнах и чаршафът падна надолу. Бях гола. Той ме гледаше. Очите му бяха тъмни.

- Колко е часът?

- Пет и половина.

- Имам чувството, че е три.

- Нямаме много време. Оставих те да спиш до последно. Хайде.

- Мога ли да взема душ?

Той въздъхна.

- Ако влезеш за душ, ще искам да дойда с теб и знаем какво ще се случи. Денят ще замине. Хайде.

Беше развълнуван като малко момче! Толкова нетърпелив! Не можех да не се усмихна.

- Какво ще правим?

- Изненада е. Казах ти вече.

Какво ми оставаше да направя освен да се усмихна отново и да стана! Огледах се за дрехите си. Разбира се, всичко бе грижливо подредено на стола. Имаше и тесни мъжки боксерки „Ралф Лорън". Че какво друго! Мушнах се в тях, а той се смееше. Пак луксозното бельо на Крисчън. Още един трофей към безценната колекция, към колата, блакберито, аймака, черното му сако и книгите. Първо издание. Поклатих глава и пак ми стана неудобно от това безобразно пилеене на пари. Сетих се за една сцена от „Тес". Онази с ягодите. Дали това бе причината за странния ми сън? Не знам за доктор Флин, но дори Фройд би си помислил над случая, а в очакване някой да помисли можеше да умра, докато се опитвам да се разбера с господин Петдесет нюанса.

- Ще те оставя да се облечеш спокойно каза той и тръгна към всекидневната, а аз към банята. След седем минути бях при него изчеткана, измита, с джинсите и зеленото потниче, и с неговите боксерки. Той ме погледна от малката масичка, където закусваше. „Господи! Закуска, и то по това време".

- Ела да ядеш.

Сетих се пак за съня си. И за езика му, как галеше името ми. Неговият експертен език. Хм.

- Анастейжа подкани ме той строго.

Наистина бе твърде рано за мен. Как се справят хората с подобни ситуации? Ама те не изпадат в такива, нали?

- Ще пия чай. Може ли да си взема кроасан за после?

Той ме погледна подозрително. Усмихнах му се сладко, подмазвачески.

- Не ми проваляй деня, Анастейжа предупреди ме меко.

- Ще ям по-късно, към седем и половина, когато стомахът ми се събуди. Става ли?

- Добре. Погледна ме недоволно.

Трябваше да положа огромни усилия, за да не врътна очи.

- Иска ми се да можех да ти врътна едни очи сега.

- Щом искаш. Направи го, за да ми развалиш деня напълно каза сурово той.

Гледах тавана.

- Е, един пердах може и да ме събуди. Свих устни в размисъл.

Той зина от почуда.

- От друга страна, не ми се иска да те занимавам с такава тежка физическа работа в тая жега. Климатът изморява достатъчно казах невинно.

Крисчън затвори уста и се опита да изглежда сърдит, но видях, че смехът се върна в очите му.

- Както винаги, успяхте да ме предизвикате, госпожице Стийл. Сега си изпий чая!

Забелязах опаковката от „Туинингс" и сърцето ми запя. „Виждаш ли, на него наистина му пука и го е грижа". Седнах срещу него с чая и започнах да пия от... красивото му лице. Дали някога щях да му се наситя?

Преди да излезем, Крисчън ми даде горнище на анцуг.

- Ще ти трябва.

Ставаше все по-загадъчно.

- Повярвай ми засмя се той, наведе се и ме целуна, после сграбчи ръката ми и излязохме.

Навън беше сравнително хладно. Нощта започваше да избледнява. Портиерът подаде на Крисчън ключовете от лъскава спортна кола. Погледнах го учудено, а той се засмя.

- Знаеш ли, понякога е страхотно да съм обратно в кожата си каза затворнически и пак се засмя. Не можех да не го обожавам такъв закачлив и безгрижен. Той ми отвори вратата, поклони се артистично като мой лакей и аз се качих. Беше в такова страхотно настроение!

- Къде отиваме?

- Ще видиш. Засмя се пак. Колата тръгна към изхода на паркинга и скоро Савана остана зад нас. Той програмира джипиеса и натисна едно копче върху волана. Колата се изпълни със звуците на класическа музика. Сладкият нежен звук на стотици плачещи цигулки ни залюля като в хамак.

- Какво е това? попитах.

- Верди. „Травиата".

Божествено!

- Всъщност „Травиата" какво значи?

Крисчън ме погледна и се усмихна отново.

- Буквално преведено означава „пропаднала жена". Либретото е по „Дамата с камелиите".

- Знам. Чела съм я.

- Че как иначе.

- Прокълнатата куртизанка. Размърдах се неудобно в седалката от плюш и кожа. Дали не се опитваше да ми каже нещо? Доста тъжна история добавих.

- Потискаща, наистина. Искаш ли ти да избереш музика? Това е на айпода ми. Той пак се усмихна загадъчно.

Не виждах никъде айпода му. Той докосна един малък екран на таблото между нас и плейлистата се появи.

- Избери каквото ти се слуша. Устните му се извиха в дяволита усмивка и вече знаех, че ме предизвиква.

Айподът на Крисчън Грей би бил интересен обект за обследване. Минах по листата и пуснах перфектната песен. Никога не си бях представяла Крисчън като фен на Бритни. Беше някакъв клуб микс. Техно ритъмът май дойде в повече и на двама ни. Той намали звука. Може би наистина беше рано за това. Бритни бе прекалено еротична за случая.

- Токсично, а? засмя се Крисчън. Едва ли имаше предвид само името на песента.

- Не те разбирам казах невинно.

Той намали музиката още малко. Поздравих се. Моето друго аз бе застанало на подиума и чакаше златния си медал. Той намали още повече. „Победа! Победа!"