Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти.
Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни.
Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата.
Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането.
Никакви сексуални дейности, които включват директен контакт с източници на ток (независимо прав или променлив), огън, пламъци по тялото.
И е написал това!? Разбира се, това бяха доста разумни и честно казано необходими уточнения... Никой нормален човек не би се забъркал в такова нещо... но не бях убедена, че съм права.
- Има ли нещо, което искаш да добавиш? попита той нежно.
Бях загубила ума и дума. Той ме гледаше питащо.
- Има ли нещо, което не би направила?
- Не зная.
- Как така не знаеш?
Завъртях се неловко на стола и захапах устната си.
- Никога не съм правила нищо такова.
- Добре де, когато си правила секс, имало ли е нещо, което не си искала да правиш?
За първи път от... изглеждаше векове... се изчервих.
- Можеш да ми кажеш, Анастейжа. Трябва да сме откровени един с друг, иначе това просто няма да проработи.
Погледнах пръстите си и пак се свих от неудобство.
- Кажи ми изкомандва той.
- Ами... аз не съм правила секс. Никога. Така че не зная. Г ласът ми беше ужасно тих. Погледнах го. Беше замръзнал, блед като платно.
- Никога? попита шепнешком.
Кимнах.
- И си девствена? Дишаше тежко.
Поклатих глава, отново изчервена. Той затвори очи и май започна да брои до десет. Когато ги отвори, ме гледаше ядосано.
- Защо не ми каза, по дяволите?
8.
Крисчън прокарваше пръсти през косата си, скубеше я, крачеше като обезумял из кабинета си. Двете ръце в косата? Дали значеше двойно по-ядосан? Обичайният му самоконтрол го бе напуснал.
- Не разбирам защо не ми каза!
- Никога не е ставало дума. Нямам навик да се разхождам по улиците и да спирам всеки минувач, за да му споделям какъв е сексуалният ми статус. Искам да кажа, че ние почти не се познаваме.
Защо се чувствах виновна? Защо беше толкова ядосан? Погледнах го плахо.
- Е, сега вече знаеш доста за мен каза ядно той. Знаех, че нямаш голям опит, но... девствена!? Каза го все едно произнасяше някаква мръсна дума. По дяволите, Ана, та аз току-що ти показах... Изпъшка. Дано Господ ми прости. Целувал ли те е някой преди мен?
- Разбира се! Опитвах се да изглеждам едва ли не обидена, но истината бе, че... е, добре де, един или два пъти... май.
- И нито един свестен хубав млад мъж не е успял да ти завърти главата? Не разбирам, честно! Ти си на двайсет и една, почти на двайсет и две. И си красива! Ръцете му пак се завряха в косата му.
- И сериозно обмисляш това, което ти предлагам, без да имаш абсолютно никакъв опит? Той сбърчи вежди. Как си успяла да се опазиш? Кажи ми, моля те.
Повдигнах рамене.
- Никой никога не е... Никой не бе идвал да тропа на вратата ми, това беше истината. Само той, а той се оказа някакво чудовище. Защо си толкова ядосан? прошепнах.
- Не съм ядосан на теб. Бесен съм на себе си. Просто мислех, че... Въздъхна, огледа ме, поклати глава и попита много меко: Искаш ли да си ходиш?
- Не. Освен ако ти не искаш да си ида.
О, не! Не исках да си тръгвам!
- Разбра се, че не искам да си идеш. Искам да си тук.
Погледна си часовника и каза:
- Късно е.
После погледна мен.
- Пак хапеш тази устна. Гласът му беше пресипнал. Гледаше ме като ястреб.
- Съжалявам.
- Не се извинявай. Просто искам да я захапя аз. Много силно.
Дъхът ми секна. Как може да ми говори така и да очаква, че
няма да реагирам?
- Ела каза той.
-Какво?!
- Ще разрешим проблема веднага.
- Какво искаш да кажеш? Кой проблем?
- Твоят проблем, Ана. Ще правим секс. Сега.
- О! Значи сега вече бях и проблем.
- Ако искаш, разбира се. Не искам да се натрапвам.
- Мислех, че не можеш да правиш секс, че не правиш любов. Каза, че чукаш... силно. Едва преглътнах, устата ми беше суха.
Той ми се усмихна с дяволската си усмивка и ефектът от нея за секунди пропътува цялото разстояние от очите до слабините ми.
- Мога да се опитам да направя едно изключение и да комбинирам и двете. Ще видим. Наистина искам да го направя с теб, Анастейжа. Моля те, ела с мен. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти. Това е път към един желан от мен и... надявам се след време да бъде желан и от теб резултат.
Гледаше ме почти умоляващо. Изчервих се. Господ бе сбъднал мечтата ми.
- Но аз не съм правила нито едно от тези неща, които искаш в твоя списък казах колебливо.