Петдесет нюанса сиво

Дръпна се от мен бързо, извъртя се и се просна по гръб. Сложих колене до брадичката си, напълно изтощена, и заспах на секундата.

Когато се събудих, беше все още тъмно. Нямах представа колко съм спала. Протегнах се под завивката и наистина усетих болка във влагалището, но беше сладка болка. Крисчън не беше в стаята. Седнах и погледнах навън. Сиатъл спеше, а на изток небето вече чакаше зората. Чух музика. Тъжна нежна музика. Пиано. Бах, помислих, но не бях съвсем сигурна.

Увих завивката около тялото си и тръгнах тихичко по коридора към грамадната стая. Крисчън свиреше, напълно изгубен в мелодията. Изглеждаше тъжен и съвсем изоставен, забравен от света, също като мелодията, която свиреше. Облегнах се на стената и заслушах. Той беше уникален музикант. Беше гол, тялото му окъпано в меката светлина на единствената лампа до рояла. Цялата стая бе потънала в мрак освен неговото изолирано малко езеро от светлина: недосегаем... самотен в своето светло мехурче.

Пристъпих тихо към него, омагьосана от меланхолията на мелодията. Дългите му пръсти галеха клавишите. Сетих се как същите тези пръсти бяха галили тялото ми. Изчервих се и стиснах бедрата си. Той ме погледна, очите му сиви и както винаги неразбираеми.

- Съжалявам, не исках да те обезпокоявам прошепнах.

Лицето му помръкна.

- Това май аз трябваше да го кажа на теб. И отпусна ръце върху коленете си.

Чак сега забелязах, че не е гол. Бе обул долнище на пижама. Прокара пръсти през косата си и стана. Дори пижамата му стоеше така еротично... Устата ми пресъхна, докато го гледах как идва към мен. Мускулите на корема му, широките му рамене, устата му... и как само се движеше. Беше уникално красив.

- Трябваше да си в леглото каза той малко сърдито.

- Мелодията е много красива. Бах ли е това?

- Интерпретацията е на Бах, но оригиналът е написан от Алесандро Марчело. Концерт за обой.

- Уникално, но меланхолично и много, много тъжно.

Той се усмихна с половин уста и заповяда:

- Хайде в леглото. Сутринта ще си уморена.

- Събудих се и те нямаше.

- Имам проблем със съня, а и не съм свикнал да спя с друг човек.

Не можех да определя настроението му. Изглеждаше тъжен, но беше трудно да преценя в тъмното. Може би беше от мелодията. Сложи ръка около раменете ми и нежно ме поведе към спалнята.

- Откога свириш на пиано? Свириш превъзходно.

- От шестгодишен.

Представих си го на шест години красиво малко момченце с червена коса и сиви очи. Сърцето ми се сгърчи от болка и нежност. Красиво рошаво момченце, което харесва тъжна музика.

Влязохме в спалнята. Той запали нощната лампа и ме попита:

- Как си?

- Добре.

И двамата погледнахме едновременно към чаршафите. Имаше кръв. Кръвта от изгубената ми девственост. Изчервих се от неудобство и се увих по-плътно в завивката.

- Е, това ще даде тема за размисъл на госпожа Джоунс каза той и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми, повдигна леко главата ми, погледна ме в очите. Погледът му отново беше напрегнат. Инстинктивно посегнах да го погаля по гърдите и да усетя тъмните косъмчета под пръстите си. Той се отдръпна.

- Лягай каза рязко. Ще дойда да легна при теб добави с поомекнал глас. Ръката ми остана да виси неловко протегната. Той отвори един шкаф, извади тениска и бързо я навлече.

- Лягай каза пак.

Легнах на леглото и се опитах да не мисля за кръвта по чаршафите. Той легна до мен, отзад, дръпна ме нежно в прегръдката си, целуна нежно косата ми и вдиша дълбоко аромата й.

Сладки сънища, Анастейжа каза нежно и аз затворих очи. Но не можех да заспя. Може би заради музиката, може би заради неговата последна реакция или пък заради тъгата му. Крисчън Грей, с неговото много тъжно лице.

9.

Разлялата се в стаята светлина ме извади от дълбокия сън. Протегнах се и отворих очи. Беше красиво майско утро. Сиатъл лежеше прекрасен в нозете ми. До мен Крисчън Грей все още спеше. Не знаех коя от двете гледки е по-възхитителна. Учудих се, че все още е в леглото. Лежеше с лице към мен и имах уникалната възможност да го гледам, без да ме вижда. Изваяното му лице бе младо, много по-младо, отпуснато в съня и отморено. Устните му, нацупени и много красиви, бяха леко разтворени, а лъскавата му коса рошава като на хлапе.

„Как е възможно някой да е толкова красив?"

После се сетих за стаята му горе и се зачудих дали трябва да гадая кое е възможно и кое не. Имах да мисля за толкова много неща след тази нощ. Беше толкова мил в съня си, като дете. Исках да го докосна. Сега нямаше за какво да се притеснявам, да обмислям всяка своя дума, не исках да мисля и за неговите планове, особено тези, които касаеха мен.