Петдесет нюанса сиво

Можех да го гледам до безкрай, но ми се ходеше до тоалетната. Измъкнах се тихо от леглото, взех бялата му риза от пода и я облякох. Отворих някаква врата. Мислех, че е банята, но се оказа дрешник с размерите на моята стая. Десетки редици скъпи ризи, костюми, обувки, вратовръзки. Кой има нужда от толкова дрехи? За какво са им на хората всичките тези вещи? Не одобрявах такава разсипия. Но всъщност гардеробът на Кейт май можеше да влезе в сериозна конкуренция с този тук. Кейт! Не се бях сетила за нея цяла вечер, а бях обещала да й се обадя. Сега вече бях загазила. Зачудих се докъде го е докарала с Елиът.

Погледнах Крисчън. Още спеше. Опитах друга врата. Беше банята по-голяма от моята спалня. Защо им е на хората толкова много пространство? С ирония забелязах, че има две мивки. При положение че никога не спеше с друг, едната явно не се използваше.

Погледнах се в гигантското огледало над мивките. Дали изглеждах различна? Поне се чувствах различно. Усещах лека болка във влагалището, ако трябва да съм честна, а мускулите ми... Уф! Все едно никога не бях правила никакви упражнения.

„Ти никога не правиш никакви упражнения проговори подсъзнанието ми, напълно разбудено, нацупено, потропваше с крак. А какво направи сега? Спа с него, даде девствеността си на човек, който дори не те обича. Всъщност той има доста странни планове за теб. Иска да те направи някаква подчинена сексуална робиня или нещо такова. ЛУДА ЛИ СИ?" Почти крещеше.

Мигнах и пак погледнах в огледалото. Ще се наложи да притежавам всичко това. Представи си само, да си паднеш по някой, за чиято красота няма измислена дума, по-богат от персийски цар и има Червена стая за наказания, готова и подредена за мен. Потръпнах. Пак бях объркана, но, от друга страна, така му се възхищавах. Косата ми беше както винаги всеки косъм със свое становище. Със сигурност не ми отиваше прическа „прясно изчукана". Опитах се да я оправя с пръсти, но и в това начинание претърпях провал и се отказах.

Бях зверски гладна. Излязох от спалнята. Спящият красавец още си спеше. Тръгнах към кухнята.

„По дяволите! Кейт!" Бях си оставила чантата в кабинета му. Взех я и извадих мобилния. Три съобщения.

*КЪДЕ СИ АНА*

*АНА, КЪДЕ СИ*

*ПО ДЯВОЛИТЕ, АНА, ОТГОВОРИ МИ*

Обадих се. Кейт не вдигна и оставих мазно извинително съобщение, с което й казвах, че не съм била нападната от Синята брада. Поне не и в смисъла, който би я разтревожил. Дали пък не се бе случило точно това? О, всичко беше толкова объркано! Трябваше да седна и да анализирам чувствата си към господин Грей. Невъзможна задача. Пораженчески поклатих глава. Трябваше да съм далеч от него, съвсем сама. Нуждаех се от време и пространство, за да обмисля.

С радост открих две ластички в чантата си и бързо си прибрах косата в две плитки. Да! Колкото повече приличам на момиченце, толкова по-безопасно за мен пред погледа на Синята брада. Извадих айпода от чантата и напъхах слушалките. Винаги е много по-добре да готвиш на фона на музика. Пуснах го в джоба на ризата на Крисчън, увеличих звука и затанцувах.

Стомахът ми изръмжа от глад.

Кухнята беше наистина много красива. Чиста, лъскава, модерна и нито един от шкафовете нямаше дръжки. Отне ми време да се светна, че не е нужно да дърпаш, а само да натиснеш леко вратата на шкафа и тя се отваря сама. Може би трябваше да направя закуска и за Крисчън. В хотела беше ял омлет. В хладилника имаше много яйца и реших да направя палачинки и бекон. Започнах да бъркам сместа за палачинките... и продължих да танцувам.

Хубаво е човек да е зает. Това ти дава време да мислиш, но не чак да се задълбочаваш. Оглушителната музика в ушите ми също не даваше никакъв шанс за дълбок размисъл. Бях дошла, за да спя с Крисчън Грей, и бях успяла, макар че той не допускаше никого в леглото си. Усмихнах се мисията бе изпълнена. И още как! И начинът, по който бе изпълнена! Замислих се за прекараната с него нощ и установих, че съм спряла да бъркам яйцата. Думите му, тялото му, начинът, по който правеше любов... Тялото ми лекичко запя при спомена и усетих сладко свиване на мускулите под корема. Подсъзнанието ми не пропусна да ме поправи: ,Чукане, не правене на любов!" беше зинало срещу мен като хищник. Но дълбоко в себе си знаех, че е право. Реших да продължа с яйцата, вместо да слушам глупостите му.

В кухнята имаше много прибори, но бързо се ориентирах. Трябваше да намеря къде да държа палачинките, за да не изстинат, и да се захвана с бекона. Ейми Стъд пееше в ухото ми за саможивите хора, онези, дето никога не пасват никъде. Преди време тази песен означаваше много за мен, защото и аз бях такова саможиво момиче. Никъде не пасвах, а сега... сега ми предстоеше да обмислям едно неприлично предложение от не кой да е, а от самия Цар на саможивците. Защо беше такъв? Така се бе родил ли, или нещо друго го бе направило такъв? Толкова различно и далечно ми се струваше от всичко, което знаех за този свят.