Петдесет нюанса сиво

Сложих бекона на грила и докато се печеше, почнах да бъркам яйцата. Обърнах се и видях Крисчън. Седеше на един от високите столове до плота за хранене. Беше с тениската, която бе облякъл преди да заспим. Прическата в стил „прясно изчукан" му отиваше, както и двудневната брада. Гледаше ме весело и малко удивено. Изчервих се, по съвзех се и измъкнах слушалките от ушите си. Коленете ми обаче бяха омекнали.

- Добро утро, госпожице Стийл. Изглеждате така изпълнена с енергия тази сутрин каза той.

- Аз... спах добре изпелтечих почти като извинение.

- Странно! каза той и се подсмихна. На какво ли се дължи това? И аз спах доста добре всъщност.

- Гладен ли си?

- Много каза с онова напрегнато изражение. И май не говореше за ядене.

- Палачинки, бекон и яйца?

- Страхотно!

- Не зная къде държиш подложките за чинии казах и отчаяно се опитах да прикрия вълнението си.

- Аз ще се оправя с това. Ти си готви. Искаш ли да пусна музика, за да си продължиш с... танците?

Погледнах си пръстите. Знаех, че ставам червена като домат.

- Моля те, не спирай заради мен. Много беше забавно каза той някак иронично.

Свих устни. Забавно, а? Подсъзнанието ми се бе превило на две в истеричен смях. Обърнах се и продължих да бъркам яйцата.

След секунди той бе застанал до мен. Леко подръпна плитките ми.

- Много ми харесват прошепна. Но няма начин да те спасят.

„Хм... Синята брада".

- Как предпочиташ яйцата си? попитах язвително.

Той се усмихна.

- Първо ги чупиш внимателно, после ги разбиваш на пяна.

Обърнах се, за да прикрия усмивката си. Не можех да му се

сърдя дълго. Особено когато беше такъв нетипично закачлив и усмихнат. Отвори шкафа, извади две поставки за чинии и ги сложи на плота. Изсипах яйцата в тигана, обърнах бекона и погледнах към плота той вече бе налял портокаловия сок и правеше кафе.

- Искаш ли чай?

- Стига да имаш.

Взех две чинии и ги сложих върху уреда за затопляне. Крисчън извади чай. „Туинингс Брекфаст".

- Толкова съм предвидима, нали? Лесно е да си направи човек изводите за мен!

- Едва ли. Освен това не съм сигурен, че сме стигнали до какъвто и да е извод, госпожице Стийл.

„Какво иска да каже пък сега? Преговорите? Нашата... хм... връзка или каквото и да е там?" Защо никога не можех да разбера какво се опитва да каже?

Сервирах закуската в затоплените чинии и ги поставих върху плота. Отворих хладилника и извадих кленов сироп.

Погледнах го. Чакаше ме да седна.

- Госпожице Стийл. И посочи един от столовете.

- Благодаря, господин Грей. Покатерих се и леко смръщих лице, докато сядах.

- Искам да знам колко те боли каза той, докато също сядаше. Изчервих се.

„Защо задава такива лични въпроси?"

- За да съм съвсем отровена, никога не съм изживявала такава свирепа болка озъбих му се. Искаше да предложиш съболезнованията си ли? попитах вече с най-сладкия си и нежен глас. Мисля, че се опитваше да сподави смеха си, но пак гадаех.

- Не. Чудех се дали да продължим основното ти обучение.

- О! бе всичко, което излезе от устата ми, понеже цялото ми тяло се бе сгърчило в спазмите на желанието. Колко приятна беше тази болка! Едва потиснах стона си.

- Яж, Анастейжа.

Апетитът ми пак изчезна. „Секс, още секс, моля те!"

- Неочаквано вкусно! усмихна се той.

Опитах да набутам вилицата с набучения на нея омлет в устата си. „Искам да чукам устата ти". Дали това беше част от обучението? Не усетих вкуса на омлета.

- Спри да си ядеш устната. Много ме разсейва и по една случайност знам, че не носиш нищо под ризата ми, което влошава положението.

Пуснах чая в малкото чайниче. Мозъкът ми беше като разбито яйце в тиган.

- Какво имаш предвид под „основно обучение"? Гласът ми беше малко писклив и, естествено, ме предаде в момента, в който исках да изглеждам почти незаинтересувана, спокойна и отпусната. Не знам доколко би било възможно да изглеждам така при унищожителния хаос от блъскащи в тялото ми хормони.

- Ако те боли много, мислех, че е добра идея да поработим над оралните ти умения.

Задавих се с чая. Гледах го с отворена уста. Той леко ме потупа по гърба и ми подаде портокаловия сок. „Какво е намислил?"

- Разбира се, в случай че искаш да останеш добави той.

Погледнах го, докато безуспешно се мъчех да възстановя душевното си равновесие. Изражението му както винаги бе напълно неразгадаемо. Направо да се побъркаш!

- Бих искала да остана днес. Утре обаче съм на работа.

- В колко си на работа утре?

- В девет.

- Добре. В девет ще си на работа.

Дали искаше да остана още една нощ?

- Трябва да се прибера тази вечер. Да си облека чисти дрехи.

- Можем да ти набавим дрехи и тук.

Нямах никакви пари, особено за дрехи. Ръката му хвана брадичката ми и я дръпна така, че зъбите ми пуснаха долната ми устна. Даже не бях осъзнала, че я хапя.

- Какъв е проблемът? попита той.

- Трябва да се прибера тази вечер.

- Добре, тази вечер примири се някак той. Сега си изяж закуската.

Стомахът и мислите ми бяха в пълен хаос. Апетитът ми бе изчезнал напълно. Гледах със страх наполовина пълната си чиния. Просто не бях гладна.

- Яж, Анастейжа. Снощи не яде нищо.

- Наистина не съм гладна прошепнах.

Той присви очи.

- Искам да си изядеш закуската!