Петдесет нюанса сиво

- Да казах, макар че дълбоко в себе си изобщо не бях сигурна. Чувствах как в мен се надига някакво ново, революционно мислене. Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече. Много повече. И този пристъп на ревност... Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по-дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си.

- Сряда каза пак той и пак ме целуна леко и много нежно. Нещо се случи по време на тази целувка. Устните му ставаха все по-настоятелни, притискаха се все по-силно към моите. Ръцете му пуснаха брадичката ми и се заровиха в косата ми. Дишането му се учести. Сложих ръце върху неговите. Така копнеех да ги прокарам през косата му, но преборих импулса. Знаех, че няма да му хареса. Той опря чело в моето, очите му бяха затворени, гласът му изтормозен и напрегнат.

- Анастейжа прошепна той Какво направи с мен?

- Бих могла да те попитам същото казах тихо.

Той пое дълбоко дъх, целуна ме по челото и тръгна. Вървеше много бавно, почти насила към колата. Прокара ръка през косата си. Докато отваряше вратата на колата, ме погледна и се усмихна със своята умопомрачителна, заслепяваща усмивка. Усмихнах се и аз, с усмивката на Икар, полетял прекалено близо до слънцето.

Затворих вратата. Изведнъж усетих непреодолимо желание да плача. Тъга, самота, меланхолия и болка свиха сърцето ми. Побягнах към стаята си, затворих вратата и се облегнах на нея. Опитах се да се преборя с цялата каша чувства и най-вече с тъгата. Не успях. Свлякох се на земята и се разплаках.

Кейт почука и прошепна:

-Ана?

Отворих вратата. Тя се хвърли към мен и ме прегърна.

- Какво ти е? Какво ти направи този красавец... това мазно копеле?

- О, Кейт, нищо лошо наистина, нищо, което не исках да направи.

Тя ме дръпна към леглото и седнахме.

- Косата ти е ужасна. Мирише на пресен секс обаче. Засмях се напук на болката.

- Да, съвсем пресен. Нищо ужасно наистина, освен косата ми. Кейт се усмихна.

- Така те харесвам. Но защо плачеш? Ти никога не плачеш. Взе четката ми от нощното шкафче и бавно започна да ме реше.

- Просто мисля, че тази връзка не отива на добре казах и за кой ли път се загледах в пръстите си.

- Нали каза, че ще се видите в сряда?

- Да, това беше, и все още е, първоначалният план.

- Тогава защо той дойде днес?

- Изпратих му имейл.

- Да дойде тук ли?

- Не. Казах му, че не искам да го виждам повече.

- И той дойде? Ана, това е направо гениално!

- Всъщност го казах на шега.

- Сега вече нищо не разбирам.

Много търпеливо й обясних какво бях написала в мейла, без да издавам нищо друго.

- И си мислила, че ще ти отговори по мейла? -Да.

- Но той не отговаря, а се появява тук. -Да.

- Мога да ти кажа само едно тоя сериозно си е паднал по теб. Крисчън да си падне по мен? Пълен абсурд.

Просто беше дошъл на лов за нова играчка. Удобна нова играчка, която да закове на кревата и да си играе с нея на игри, които никак не можех да определя дори като човешки. Сърцето ми се сви. Това беше горчивата истина.

- Дойде да ме чука, това е.

- А някои казват, че романтиката била изчезнала каза много тихо Кейт и ме погледна ужасена. Бях успяла да я шокирам. Не мислех, че такова нещо изобщо е възможно. Свих рамене извинително.

- Той използва секса като оръжие.

- Да те чука, за да си негова? Тя поклати недоволно глава. Усетих как се изчервявам. Как го каза право в целта! Катрин Кавана с Пулицър за журналистика.

- Не разбирам, Ана. Ти просто му позволяваш да правите секс, така ли?

- Не, Кейт, ние не правим секс, не правим любов, ние се чукаме... според неговата терминология. Той не прави любов, не прави нищо свързано с любов.

- Знаех си, че има нещо странно в него. Просто го е страх от обвързване.

Кимнах. Но не беше така. Нямаше проблеми с обвързване, още по-малко с връзване. Напротив. Вътрешно се раздирах от колебание. Исках да й кажа всичко, всичко за онази стая на болката, за този странен, малко луд и много тъжен мъж и исках тя да ми каже да го забравя, да ме спре преди да съм се превърнала в кръгъл идиот пред него, да ме отърве от илюзиите ми.

- Мисля, че цялата тази работа ми дойде малко в повече казах. Това бе възможно най-мекото обяснение за състоянието ми, но не исках да говорим повече за него. Попитах я за Елиът.

Само при споменаването на името му цялото й изражение, тялото й, всичко в нея оживя. Грееше с някаква вътрешна светлина, която пращаше към мен с топлата си усмивка.

- Ще дойде в събота да ни помогне да натоварим! Да, беше яко лапнала. Усетих онова добре познато пощипване от ревност, дори завист. Кейт си бе намерила нормален мъж, който я правеше щастлива.

Прегърнах я.

- О, забравих да ти кажа. Баща ти се обади, докато беше... заета. Боб нещо е пострадал и няма да успеят да дойдат с майка ти за дипломирането. Но баща ти ще е тук в четвъртък. Иска да му се обадиш.

- О, защо майка не ми каза нищо? Боб наред ли е?

- Да. Обади й се сутринта. Сега е доста късно, сигурно са си легнали.

Благодаря, Кейт. Вече съм наред. Ще се обадя и на Рей сутринта. Мисля да си лягам.