Охо! И с главни букви го написал, да ми се скара! Как е възможно от шест мили разстояние да ме накара да се чувствам неловко?
Изгасих лаптопа. Все още ми беше много тежко. Легнах и моментално заспах.
Дълбок и много неспокоен сън.
13.
На следващия ден след работа се обадих на мама. Денят в „Клейтьн" бе минал сравнително спокойно и имах доста време да мисля. Бях много неспокойна, изнервена покрай срещата ми с господин Контрольор на другия ден. Съзнателно и подсъзнателно се тревожех, че отговорът ми по точките в договора е доста негативен, и дори очаквах Крисчън да се откаже от цялата работа.
Майка ми виеше и хленчеше в слушалката колко била отчаяна, че не може да дойде на раздаването на дипломите. Боб изкълчил някаква ставна връзка и сега вероятно куцаше из цялата къща. Честно, няма друг такъв човек. Освен мен де. Винаги му се случват разни неща. Лекарите казали, че ще се възстанови напълно, но трябвало да почива. А това не беше добре за майка ми. Тя разчиташе на него искам да кажа, че без него беше безпомощна.
- Толкова съжалявам, Ана. Ох, не спираше да вие по телефона.
- Мамо, всичко е наред, Рей ще е тук.
- Говориш някак странно. Добре ли си, момичето ми?
- Да, мамо.
И още как! Ако само знаеше как се запознах с тоя червив с кинти красавец и как иска да градим някаква луда... не дива, а луда сексуална връзка, в която аз няма да имам право да обеля и една дума, понеже по принцип няма да имам права.
- Да не би да си се запознала с някое момче?
- Не, мамо. Нямаше никакъв смисъл да й обяснявам.
- Ще мисля за теб в четвъртък, съкровище мое. Знаеш, че те обичам, маменце, нали?
Затворих очи и сладките й думи ме стоплиха. Като меко, нежно пламъче.
- И аз те обичам, мамо. Поздрави Боб. Надявам се да се оправи бързо.
- Непременно, маме. Чао.
- Чао.
Бях завлякла телефона в стаята си. Вяло погледнах дяволската машина. Включих я. Имаше имейл от Крисчън от много късно нощес, след като бях легнала. Или от рано тази сутрин зависи от гледната точка. Чух пулса си в ушите. Може би ми казваше: „Не, край, бях дотук, няма да вечеряме". Мисълта беше толкова болезнена, че моментално я прогоних, за да не пукна пред лаптопа. Бързо отворих имейла.