Петдесет нюанса сиво

Наложи се да карам боса Уанда не бе пригодена да я управляват хора, обути в стилето патъци. Спрях пред хотела точно в седем без една и подадох ключовете си на момчето да я паркира, но му отне време да отреагира при моя вид и вида на колата, от която излязох. Не му обърнах внимание. Поех дълбоко дъх, напомних си да си опичам акъла и влязох в хотела.

Крисчън се бе облегнал на бара и пиеше бяло вино. Беше с бяла риза, черни джинси, черна вратовръзка и черно сако. Косата му както винаги разрошена. Въздъхнах. Останах на входа няколко секунди, за да се насладя на гледката. Той погледна доста нервно към входа, видя ме и застина. После замига, все едно тъкмо ставаше от сън, усмихна се бавно, мързеливо, отвратително секси и аз, като другите, си глътнах езика. Огромната защитна стена в мен започна да се топи на мига. С огромни усилия се съсредоточих върху няколкото крачки, които трябваше да измина, без да си хапя устната и без да падна, качена на тези токчета. Все пак да не забравяме, че става дума за Анастейжа Стийл, родена в село Два леви крака и отраснала в съседното Две леви ръце. Той тръгна с цялата си грация към мен.

- Изумителна си! Наведе се и леко ме целуна по бузата. Госпожица Стийл в рокля!

Поведе ме към сепарето и повика сервитьора.

- Какво ще пиеш?

Усмихнах се срамежливо, докато сядах и се намествах с тъпата рокля. Този път поне ме попита.

- Каквото поръчаш за себе си.

„Виждаш ли! Значи можело да се държиш възпитано".

Той се засмя, поръча още една чаша от каквото вино пиеше и се настани срещу мен..

- Тук имат изключително добра изба. Сложи лакти върху масата и сключи пръсти пред устата си, а в очите му видях някаква нова, жива емоция, но нямах грам идея какво беше това. Усетих познатото сгърчване в слабините, все едно от него се зареждах с електричество. Наместих се под зоркото му око, сърцето ми биеше така, че можеше да се види с просто око как скача из гърдите ми. Непременно трябваше да запазя самообладание.

- Нервно ли ти е? попита нежно той.

-Да.

Той се наведе към мен и каза заговорнически:

- И на мен.

Той? Нервен? Изключено! Мигах изумено, а той само се усмихна с ослепителната си усмивка. Сервитьорът дойде и донесе виното ми, малка чинийка с маслини и още една с ядки.

- Как мислиш да обсъдим нещата? попитах. Един по един ли ще разглеждаме моите въпроси?

- Както винаги сте нетърпелива, госпожице Стийл.

- А какво ще кажете за времето днес?

Той се усмихна, ловките му пръсти уловиха една маслина и я метнаха в устата му. Тя потъна в нея като топка в дупка за голф. Очите ми бяха заковани за тази уста, която бе докосвала... цялото ми тяло. Изчервих се.

- Мисля, че времето днес е изключително благоприятно засмя се той.

- Подигравате ли ми се, господин Грей?

- Така е, права сте, госпожице Стийл.

- Знаеш, че този договор не подлежи на законно разглеждане от законодателната система, нали?

- Разбира се, госпожице Стийл. Напълно съм наясно.

- Щеше ли да ми кажеш това на някой етап от... развитието?

Той се намръщи.

- Ако мислиш, че съм имал намерение да те принудя по някакъв начин да подпишеш нещо или да правиш нещо, без да го желаеш, и след това да се преструвам, че имам някаква законна сила да те притежавам, тогава...

- Може и така да е.

- Нямате много високо мнение за мен, госпожице Стийл.

- А ти не ми отговори на въпроса.

- Анастейжа, няма никакво значение дали е законен, или незаконен. Той представлява желанието ми да достигнем до някакво споразумение: какво аз очаквам от теб и какво ти можеш да очакваш от мен. Ако не ти харесва, не подписвай. Ако подпишеш и не ти хареса, има достатъчно клаузи, които ти позволяват да се измъкнеш и да си идеш. Дори и да беше истинско легално споразумение, мислиш ли, че бих се занимавал да те влача по съдилищата, за да те задържа, ако ти така или иначе си решила да избягаш?

Отпих голяма глътка вино. Подсъзнателно се тупнах по рамото да си напомня, че трябва да съм с бистър ум и НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ МНОГО.

- Връзки като тази се градят на основата на честност и доверие продължи той. Ако ми нямаш доверие, че аз мога да разбера и знам до каква степен мога да ти повлияя, доколко далеч мога да те отведа, докъде можем да стигнем, тогава наистина не можем да продължим с това.

Бързичко стигнахме до същината! Колко далеч можел да ме отведе? Какво значи това?

- Така че всичко е много просто, Анастейжа. Вярваш ли ми, или не? Трескавите му очи ме изгаряха.

- Имал ли си подобни дискусии с някоя от онези петнайсет?

-Не.

- Защо не?

- Защото те всичките бяха подчинени по природа. Знаеха какво искат от една такава връзка и аз, като цяло, знаех какво мога да очаквам. При тях беше просто въпрос на уточняване на дискусионните ограничения и такива подробности.

- В някой магазин ли ходиш да ги избираш? „Най-качествените робини само при нас?"

- Не съвсем засмя се той.

- Как ги намираш тогава?

- Това ли дойде да обсъждаш? Или да минем по същество? Към твоите въпроси, както ги наричаш.