Петдесет нюанса сиво

Преглътнах. Дали му имах доверие? Дали опираше само до това? Със сигурност това е нещо, което включва усилията на двете страни. Спомних си как се ядоса, когато се обади Хосе.

- Гладна ли си? попита той.

„О, не, не и храна. Не сега!"

-Не.

- Яла ли си днес?

Гледах го дълго, преди да отговоря. Отговорът ми никак нямаше да му хареса.

- Не казах много тихо.

Очите му се свиха.

- Трябва да се храниш, Анастейжа. Можем да се нахраним тук или в апартамента ми горе. Къде предпочиташ?

- Мисля, че трябва да останем тук, на неутрална територия.

Той се усмихна сардонично.

- Мислиш ли, че това би ме спряло? каза нежно и улових в гласа му чувствено предупреждение.

Преглътнах и едва измънках:

- Надявах се.

- Ела, резервирал съм отделна стая за хранене. Няма да има публика.

Усмихна се загадъчно, подаде ми ръка и ми напомни да си взема виното.

Сложих ръка в неговата и се измъкнах от сепарето. Той ме хвана за лакътя и ме поведе към мецанина. Един млад служител в изрядна униформа се приближи към нас.

- Господин Грей, моля, последвайте ме.

Тръгнахме след него през салон с плюшени столове и канапета и стигнахме до малка уютна и доста отдалечена стая. Под красивия лъскав полилей масата бе застлана с бяла памучна покривка, бяха наредени кристални чаши, сребърни прибори и по средата букет бели рози. Имаше нещо старомодно и много очарователно в тази облицована с дърво стая. Сервитьорът дръпна един от столовете, за да седна, и постави салфетката в скута ми. Крисчън издърпа стола си и седна срещу мен. Погледнах го скришом.

- Не хапи тази устна прошепна той.

Дори не знаех, че я хапя! „По дяволите! Стига вече!"

- Поръчах за двамата. Надявам се не възразяваш.

Честно казано изпитах облекчение. Не бях сигурна дали съм в състояние да взема и половин решение.

- Няма проблем казах.

- Хубаво е да се отбележи, че можеш да се съгласяваш от време на време. Така! Докъде бяхме стигнали?

- По същество. Отпих отново. Крисчън Грей вървеше много добре с вино. Спомних си последната глътка вино, която изля в пъпа ми, и се изчервих.

- Да, твоите въпроси. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади лист. Моят имейл.

- Точка 2. Съгласен съм. Това е в полза на двама ни и облагодетелства и двама ни, затова ще го поправя.

Не можех да повярвам, че наистина ще го гледаме точка по точка. Аз просто не бях толкова смела. Бях много отворена в интернета, но лице в лице... А той изглеждаше така откровен и открит. Опитах да се подсиля с още една глътка вино. Крисчън продължи:

- Моето сексуално здраве. Нито една от предишните ми партньорки не е имала кръвопреливане. На всеки пет месеца си правя профилактични прегледи във връзка с всички възможни здравословни рискове, които споменаваш. Последните ми тестове са отрицателни и съм чист в това отношение. Никога не съм употребявал наркотици. Всъщност съм много яростен противник на наркотиците. Имам политика във фирмата си и не назначавам и не толерирам хора, които вземат наркотици. Настоявам да бъдат правени внезапни кръвни проби за употреба на наркотици.

Погледнах го смаяна. Тоя беше напълно луд.

- Освен това не са ми правени кръвопреливания. Това отговаря ли на въпроса ти?

Кимнах.

- По следващата точка можеш да си тръгнеш по всяко време, Анастейжа. Няма да те спра. Но ако тръгнеш, с това се приключва абсолютно всичко. Казвам ти, за да си наясно.

- Разбрах казах доста отстъпчиво. „Ако си тръгна, това е краят". Мисълта бе неочаквано болезнена.

Сервитьорът дойде с предяетието. Как изобщо можех да ям сега? Господи! Беше поръчал стриди върху лед. Цяло плато.

- Надявам се харесваш стриди каза той.

- Никога не съм яла.

- Вярно ли? Да пробваме тогава. Той се пресегна и взе една. Трябва само да я сложиш на езика и да глътнеш. Мисля, че с това ще се справиш.

Погледна ме и знаех за какво говори. Изчервих се. Той се усмихна, сложи малко лимон върху една стрида и я сложи на езика си.

- Много вкусно. Има вкуса на... море. Хайде, опитай подкани ме.

- Значи не дъвча, така ли?

- Не, Анастейжа, не дъвчеш. Очите му бяха грейнали, весели и живи. Изглеждаше толкова млад, когато се усмихваше така.

Захапах устната си и изражението му моментално се промени. Погледна ме сурово. Пресегнах се и взех моята първа стрида. „Добре, дай да видим". Изстисках лимон, сложих я в устата си и тя се плъзна по езика и към гърлото ми морска вода, сол, свеж и остър дъх на цитрус. О, беше... различно. Облизах устни. Той ме гледаше с напрежение и в очакване. Очите му потъмняха.

-Е?

- Ще взема още една.

- Добро момиче каза гордо той.

- Нарочно ли ги избра? Хората май ги ядат, защото имат ефект на афродизиак.

- Не. Бяха първото нещо в менюто. Нямам нужда от афродизиак, когато съм край теб. И ти перфектно го знаеш. Ти реагираш на моето присъствие по същия начин каза простичко и съвсем открито той. И така, докъде бяхме стигнали? Погледна имейла ми и си взе още една стрида. Да ми се подчиняваш във всичко. Да, искам да го правиш. Имам нужда да го правиш. Мисли за това като за роля, Анастейжа.

- Страхувам се, че можеш да ме нараниш.

- Как да те нараня?

- Физически. „И емоционално", добавих наум.