Петдесет нюанса сиво

- Наистина ли мислиш, че съм способен да направя такова нещо? Да премина граница, която ще е болезнена за теб?

- Спомена, че си наранил някого преди.

- Да. Но беше много отдавна.

- Как стана?

- Окачих я на тавана в стаята с играчките. Всъщност това е единият от въпросите ти. Карабините и халките служат за това за окачване за китките или за глезените с помощта на въже. Едно от въжетата беше затегнато доста здраво и...

Вдигнах ръка.

- Не искам да знам нататък. Значи няма да правиш това с мен?

- Не и ако не искаш. Може да го включиш към категоричните ограничения.

- Добре.

- Така, по-нататък. Можеш ли да се научиш да изпълняваш? Можеш ли да се справиш с това?

Гледаше ме и изучаваше всяко движение на лицето ми. Секундарникът цъкаше.

- Бих могла да опитам прошепнах.

- Добре усмихна се той. Сега за срока. Един месец вместо три. Това е ужасно малко, особено ако искаш да идваш само три пъти в месеца. Не мисля, че е по силите ми да издържа толкова дълго без теб. То сега едва успявам да дочакам... И някак внезапно спря.

Не можел да издържи без мен? Това пък какво означаваше?

- Какво ще кажеш един уикенд да идваш за ден по-малко и да се виждаме някъде по средата на седмицата след това?

- Добре.

- И наистина те моля, нека опитаме за три месеца. Знаеш, че винаги можеш да си идеш, ако усетиш, че не е за теб.

- Три месеца? Чувствах се като вързана за релсите на железопътна линия. Отпих още една глътка вино и взех още една стрида. Почваха да ми харесват.

- Толкова за притежанието. Приеми, че е просто терминология и в крайна сметка опира до принципа на изпълнение и подчинение. Това би ти послужило да придобиеш нужната нагласа, да разбереш кой съм аз за теб и с това съзнание да прекрачиш прага на дома ми. Да знаеш, че аз ще правя с теб това, което харесвам да правя. И ти следва да приемеш това и да желаеш да го направиш за мен. Ето защо трябва да ми вярваш. Ще те чукам по всяко време, на всяко място и по начин, който намеря за удачен и удовлетворителен за мен. Ще те дисциплинирам, защото няма начин да не направиш грешки. Ще те науча как да ми доставяш удоволствие. Но аз напълно съзнавам, че това е нещо съвсем ново за теб. Затова ще започнем много бавно и аз ще ти помагам. Ще разработваме заедно различни варианти. Искам да ми се довериш, но също така знам, че първо трябва да спечеля доверието ти. И ще го направя.

Той беше толкова разпален, толкова обсебен... той просто беше такъв. И в същото време го гледах като омагьосана. Не можех и не исках да погледна встрани. Той съвсем искрено и страстно желаеше това от мен. Спря да говори и ме погледна.

- Следиш ли мисълта ми? прошепна. Гласът му бе натежал от чувство, топъл и съблазнителен. Приближи чашата до устните си, без да откъсва очи от мен.

Келнерът дойде до вратата и Крисчън му кимна, че може да разчисти масата.

- Искаш ли още вино?

- С кола съм.

- Вода?

Кимнах.

- Газирана или обикновена?

- Газирана.

Сервитьорът изчезна.

- Много си мълчалива каза тихо той.

- За сметка на това ти си доста многословен.

Той се усмихна.

- Дисциплина. Границата между болката и удоволствието е много тънка, Анастейжа. Те са двете страни на една и съща монета. Мога да ти покажа какво огромно удоволствие има в болката. Не ми вярваш сега, но пак опираме до това дали ми имаш доверие. Ще има болка, но няма да има болка, която да не можеш да понесеш. И ето, пак трябва да ми се довериш в това. Имаш ли ми доверие, Ана? Ана!

- Да отговорих, без да мисля, но истината беше, че да... аз му вярвах.

- Тогава въздъхна той облекчено останалото са само подробности.

- Важни подробности.

- Добре, нека минем през тях поред.

Думите му кънтяха в главата ми, заливаха съзнанието ми като потоп и давеха мислите ми. Не знаех как ще смеля цялата тази информация. Сервитьорът се върна с основното ястие треска, аспержи, мачкани картофи и сос холандез. Никога не бях изпитвала по-силно нежелание, дори отвращение при мисълта за храна.

- Надявам се, че обичаш риба каза Крисчън.

Погледнах яденето и веднага отпих от водата. Сгреших, че не

бях поръчала вино.

- Да поговорим за правилата. Според теб начинът на хранене, който изисквам от теб, е основното, което може да развали договора, така ли?

-Да.

- Мога ли да предложа така: поне три яденета на ден.

- Не. Тук няма да отстъпя. Никой не може да ми диктува какво да ям и кога. Как да се чукам да, но как ям!? Няма начин!

- За мен е изключително важно да знам, че не си гладна. Той присви устни.

Какво беше това нещо с яденето?

- Ще се наложи да ми се довериш.

Той ме гледа дълго, после някак се отпусна и каза:

- Туш, госпожице Стийл! Отказвам се да споря за яденето и за съня.

- Защо не мога да те гледам в очите?

- Това е нещо специфично при доминантно-подчинените връзки. Ще свикнеш с това.

Дали?

- Защо не мога да те докосвам?

- Защото не може.

Лицето му изразяваше решителност, дори инат.

- Заради госпожа Робинсън ли?

Той ме изгледа много учудено.

- Как пък ти хрумна това? И още докато го изричаше, сякаш разбра. Мислиш, че тя ме е травматизирала ли?

Кимнах.

- Не, Анастейжа, причината не е в нея. Освен това тя не би се съобразила с такова нещо.