Петдесет нюанса сиво

- И ще стигне до Сиатъл?

- Ще стигне.

- Безопасна ли е? Ще те закара ли жива дотам?

- Да казах вече ядосана. Е, стара е, знам, но е моя и все още върви. Баща ми ми я купи.

- О, Анастейжа, можем и повече от това.

- Какво искаш да кажеш? И тогава прозрението ме осени. Не мислиш да ми купуваш кола, нали?

Той ме гледаше гневно. Челюстите му бяха здраво стиснати.

- Ще видим каза сухо.

Направи гримаса, докато ми отваряше вратата. Помогна ми да вляза. Свалих си обувките. Той ме гледаше с бездънните си тъмни очи.

- Карай внимателно каза тихо.

- Довиждане, Крисчън. Гласът ми беше пресекнат, трескав и пресипнал от напиращите сълзи. Усмихнах му се тъжно. „Само да не се разрева!"

Отдалечавах се бавно, гърдите ми се разтресоха от стенание, давех се да потисна сълзите си. Но не успях. Те потекоха по лицето ми съвсем свободно, а аз дори и не разбирах защо плача. Та нали исках да отстоя позицията си. Той бе обяснил всичко. Всичко беше ясно. Той искаше мен, а аз исках повече. Исках той да ме желае и да се нуждае от мен така, както аз го желаех и се нуждаех от него. Но дълбоко в себе си знаех, че това е невъзможно.

Не знаех дори как да мисля за него. Ако правех тези неща, дали щеше да ми е гадже? Щях ли да мога да го представям на приятелите си? Да ходим на бар, на кино, на боулинг дори? Истината беше, че силно се съмнявах, че това ще се случи. Той нямаше да ми дава да го докосвам и да спя до него. Да, не бях изживявала тези неща в миналото си, но ги исках в бъдещето си. Но не такова бъдеще ми предстоеше с него.

Ами ако се съгласях и след три месеца той кажеше, че му е писнало да се опитва да ме модифицира в нещо, което не съм и няма шанс да стана? Как щях да се чувствам тогава? Щях да съм вкарала толкова много емоции и чувства в нещо, което не бях убедена, че искам да правя. И ако после кажеше: „Не, край на споразумението!", как щях да се справя с това отхвърляне, но вече на съвсем различно ниво изхвърляне? Може би бе по-добре да се отдръпна сега, докато все още беше рано и бях що-годе цяла и жива и самочувствието ми не бе сринато.

Но мисълта да не го видя никога повече беше агония. Как се бе напъхал толкова бързо под кожата ми? Не беше само секс, нали?

Или беше? Избърсах сълзите си. Дори не исках да се замислям за чувствата си към него. Страхувах се от това, което ще намеря, ако се разровя в тях.

Паркирах отпред. Беше тъмно. Кейт вероятно бе излязла. Поне това облекчение! Не исках отново да ме хване да плача. Започнах да се събличам и пуснах лаптопа. Имаше съобщение от Крисчън.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер

Дата: 25 май 2011, 22:01

До: Анастейжа Стийл

Не разбирам защо избяга тази вечер. Мисля, че отговорих на всичките ти въпроси. Знам, че ти дадох прекалено много информация и че имаш нужда от време да я обмислиш. Надявам се също да помислиш отново върху предложението ми. Много силно желая това между нас да се получи. Ще правим всичко много бавно. Просто ми повярвай.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг".

Имейлът ме разплака отново. Аз не бях завоевание, не бях и фирма, която искаше да купи. Или бях? Не отговорих. Не знаех какво да му кажа. Нахлузих пижамата си и се увих със сакото му. Докато лежах и гледах тъмния таван, си спомних колко пъти той се опита да ме предупреди, да ми каже да се пазя от него. „Анастейжа, трябва да се пазиш от мен... Аз не съм мъжът за теб... Нямам приятелка... Не се занимавам с такива неща... Не съм по сърчица и романтики... Аз не правя любов... Не знам друг начин..."

И докато плачех тихо във възглавницата, се хванах за последното. Не знам друг начин. Е, и аз не знаех друг начин. Може би заедно можехме да начертаем друга посока...

14.

Крисчън стоеше над мен с кожена пръчка за езда не съм сигурна нагайка ли беше, или стек. Беше със стари протъркани джинси „Ливайс". И нищо друго. Бавно сложи пръчката в дланта си и ме гледаше с триумфална усмивка. Не можех да мръдна. Бях закопчана с белезници за китките и за глезените, гола, разпъната върху леглото с четирите колони. Той се наведе и прокара пръчката от челото към носа ми. Усетих аромата на кожа. После тя плъзна към разтворените ми устни. Дишах тежко и възбудено. Той сложи края на пръчката в устата ми. Усетих наситения вкус на гладката кожа.

- Смучи изкомандва той, но гласът му беше мек. Устните ми се затвориха около кожата.

- Стига каза рязко той.