Петдесет нюанса сиво

Кейт цъфтеше в края на речта си, всички спонтанно станаха на крака и я аплодираха. Първите й овации. Усмихнах й се с възхищение и тя върна усмивката ми. После се оттегли, ректорът стана и представи Крисчън. Бях силно изненадана. Никой не ми бе споменал за реч. Ректорът изброи набързо неговите постижения, разказа за компанията му, за личностните му качества като ръководител.

"... и също така главен спонсор на нашия университет. Дами и господа, господин Крисчън Грей!

Ректорът стисна ръката му, публиката аплодираше. Сърцето ми заседна в гърлото. Той се приближи до микрофона и огледа публиката. Изглеждаше толкова уверен в себе си, изправен пред толкова очи. Точно като Кейт. Двете момичета до мен го гледаха в транс. Всъщност мисля, че по-голямата част от женската аудитория се наведе леко напред. Някои от мъжете също. Той започна. Гласът му беше мек, премерено емоционален, но и пленителен.

Дълбоко съм развълнуван и искрено благодарен за оказаната ми чест да бъда днес сред вас. Ще използвам тази изключително рядка възможност да говоря за внушителната работа на нашия екип, който работи по проблемите на екологията. Стремим се да разработим лесно приложими и екологично съобразени методи за развитие на селското стопанство в страните от Третия свят. Крайната ни цел е да спомогнем да се сложи край на глада и мизерията. Повече от един милиард души, предимно в районите във и под Сахара, Южна Азия и Латинска Америка, живеят низвергнати и в пълна нищета. По тези места хората са изправени пред заплахата от екологично и социално унищожение вследствие на примитивния начин, по който обработват земята. За мен това е нещо твърде лично. Аз знам какво е истински, свиреп глад.

Ченето ми увисна до пода. Крисчън гладен?! Това вече обясняваше много. И в този миг си спомних и за интервюто той наистина искаше да нахрани света. Отчаяно се мъчех да се сетя какво бе писала Кейт в статията си за него. Май бе осиновен на четири. Не можех да допусна, че Грейс го е оставяла гладен. Може би е било преди това, като малко дете. Сърцето ми се сви от ужас и срам. Не можех да си го представя като малко недохранено дете със сиви очи. Какъв живот бе живял този човек... дете... преди Грейс да го вземе и спаси?

Усещах надигащ се бунт, гняв, ярост. Горкият Крисчън животът му е бил напълно прецакан. Изкривената психика на един филантроп. Бях сигурна, че той не се вижда така и би отблъснал всякаква мисъл или жест на съжаление или съчувствие.

Изведнъж всички станаха на крака и бурно заръкопляскаха. Станах и аз, макар, че не бях чула и половината реч. Той правеше всички тези добри неща, вършеше цялата тази огромна работа, а се занимаваше да ме убеждава и да върви подире ми. Спомних си откъси от телефонните му разговори. За Дарфур. Всичко си идваше на мястото. Всичко беше за прехраната на някой друг.

Той се усмихна леко, с благодарност за топлия прием. Дори Кейт ръкопляскаше. После Крисчън се върна на мястото си. Не ме погледна. А аз се мъчех да асимилирам тази нова информация, напълно загубила контакт с това, което се случваше наоколо.

Един от заместник-ректорите стана, ние се наредихме в безкрайна опашка и зачакахме ужасно скучната, уморителна и бавна церемония по връчването на дипломите. Трябваше да се връчат над четиристотин дипломи и чаках един час, преди да си чуя името. Тръгнах към сцената. Двете момичета се изкикотиха на нещо. Крисчън ме погледна топло, но безстрастно.

Поздравления, госпожице Стийл каза, хвана ръката ми за поздрав и леко я стисна. Усетих как електричеството от кожата му прониква в моята. Имате ли проблем с лаптопа си?

Подаде ми дипломата. Гледах недоумяващо.

-Не.

- В такъв случай вероятно пренебрегвате имейлите ми?

- Видях само тоя за сливанията и за придобиванията.

Той ме изгледа крайно изненадано.

- После каза сухо и аз трябваше да се отместя, защото задържах опашката.

Върнах се на стола си. Имейли? Сигурно е пуснал и други. Какво бе писал?

Още цял час чаках церемонията да свърши. Беше много мъчително очакване. Най-накрая с облекчение видях как всички по сцената стават, имаше още аплодисменти, най-много за Кейт и Крисчън. Той не ме погледна. А толкова копнеех да го направи!

Докато чаках редът ни да се опразни, Кейт ме повика. Слизаше от сцената към мен.

- Крисчън иска да говори с теб викаше тя. Двете момичета до мен ме гледаха с отворени усти.

- Изпрати ме да те повикам не спираше да кряка тя.

- Страхотна реч, Кейт!

- Нали? усмихна се тя. Идваш ли? Този мъж може да е доста убедителен, когато иска нещо. Врътна драматично очи и аз се засмях.

- Дори не можеш да си представиш колко убедителен може да е. Не мога обаче да оставя Рей сам задълго. Погледнах към Рей и с жест му показах да ме изчака. Той вдигна палец и аз последвах Кейт по коридора зад сцената. Крисчън говореше с ректора и с двама от професорите. Погледна встрани и ме видя.

- Извинете, господа каза и тръгна към мен. Пътьом се усмихна на Кейт.