Петдесет нюанса сиво

- Благодаря каза й и преди тя да отговори, ме хвана за лакътя и ме поведе към нещо като мъжка тоалетна. То си беше тоалетна. Провери дали има някой и заключи вратата.

„Какво го е прихванало?" Мигах неразбиращо.

- Защо не ми върна нито един имейл? Защо не отговори на съобщенията, които оставих на телефона ти? Гледаше ме изпитателно, а аз си бях глътнала езика.

- Не съм си поглеждала компютъра днес. Дори не съм поглеждала и телефона. Опитвал се бе да се обади? Пробвах техниката с отвличането на вниманието, която действаше при Кейт, но май не и при него. Страхотна реч.

- Благодаря.

- Обяснява защо имаш такова отношение към храната.

Той прокара пръсти през косата си. Беше, меко казано, раздразнен.

- Анастейжа, не искам да се връщам към това точно в този момент каза и затвори очи. Изглеждаше наранен. Толкова се притеснявах за теб.

- Защо си се притеснявал?

- Защото тръгна с онова нещо, което наричаш кола.

- То е кола. И работи добре. Хосе я преглежда редовно.

- Фотографът Хосе? Очите му се свиха и лицето му застина.

- Да, купих колата от майка му.

- Да, а тя може би е била на майката на майката на Хосе. Тази кола не е безопасна!

- Карам я от три години. Съжалявам, ако съм те разтревожила. Защо не се обади?

Как можеше така да преувеличава!? Той пое дълбоко дъх.

- Анастейжа, искам да знам отговора ти. Това размотаване и чакане ме побърква.

- Крисчън, виж... оставила съм баща си сам...

- Утре. Искам отговор до утре.

- Добре, утре. Ще ти кажа до утре.

Той се отдръпна, огледа ме хладно, раменете му се отпуснаха, все едно огромен товар бе паднал от тях, и попита:

- Ще останеш ли за коктейла?

- Не зная какво ще иска Рей.

- Искам да се запозная с баща ти.

„Защо, по дяволите?"

- Не съм сигурна, че идеята е добра.

Крисчън отключи вратата, устата му беше свита в зловеща черта.

- Срамуваш ли се от мен?

- Не! Сега вече аз бях изнервената. Като какъв да те представя на баща си? Като мъжа, който отне девствеността ми и иска да започна с него доминантно-подчинена садо-мазохистичиа връзка? Не си обут в обувки, подходящи за бързо бягане.

Той ме погледна и се усмихна. И колкото и да бях бясна, не можах да не се усмихна и аз.

- Само за твоя информация, аз мога да тичам доста бързо. Просто му кажи, че съм ти приятел, Анастейжа.

Отвори вратата и аз тръгнах пред него. Какво ли не ми минаваше през акъла? Ректорът, тримата заместник-ректори, четиримата професори и Кейт ме изгледаха без опит да затворят увисналите си ченета, докато прелетях покрай тях. Оставих им Крисчън и тръгнах да търся Рей.

„Кажи му, че съм ти приятел". Приятели, които имат договор за взаимни ползи. Да бе, да.

Нямах представа как да ги запозная.

-Рей?

Залата беше все още пълна наполовина. Рей не беше мръднал от мястото си. Видя ме и тръгна през тълпата право към мен.

- Честито, Ани! И ме прегърна.

- Искаш ли да пийнем по нещо на коктейла?

- Да, но само ако и ти искаш.

- Не е нужно да ходим, ако не искаш казах с тон, с който всъщност го молех да каже „не".

- Ани, два часа седях и слушах всякакви тъпотии. Имам нужда да пийна нещо.

Хванах го под ръка и излязохме от залата. Беше топъл ранен следобед. При фотографа имаше голяма опашка от желаещи да се снимат за спомен.

- О, добре че се сетих каза Рей и измъкна от джоба си фотоапарат. Една за твоя албум, Ани. Погледнах го недоволно, но застанах мирно и той ме снима. Дали мога да махна вече тая шапка и тая тога, че се чувствам доста глупаво?

„Не само се чувстваш глупаво, така и изглеждаш". О, подсъзнанието ми беше наточило зъби като акула. „И сега какво? Как ще представиш Рей на мъжа, който те чука? Няма начин да не го направиш един горд татко". Не млъкваше и ме гледаше през очила с форма на пеперудки или нещо подобно. Господи, как я мразех понякога тая моя вътрешна близначка!

Залата, в която бяха организирали коктейла, беше наблъскана с народ. Студенти, родители, преподаватели, приятели, всички бърбореха щастливи и доволни. Рей ми подаде чаша шампанско. Беше кофти, дори не беше охладено и освен това много сладко. Мигом се сетих за Крисчън. Това никак нямаше да му се понрави.

Някой ме повика, обърнах се и видях Итън Кавана. Той ме стисна в прегръдката си, повдигна ме и ме завъртя няколко пъти, при това без да разлее виното ми.

- Честито! Зелените му сияйни очи се усмихваха.

Бях изненадана колко хубав е станал. Косата му беше тъмноруса, рошава. Беше почти толкова красив, колкото Кейт. Семейната прилика ме порази.

- Итън! Колко се радвам да те видя! Татко, това е Итън, братът на Кейт. Итън, това е баща ми Рей Стийл.

Те се здрависаха и Рей огледа господин Кавана някак хладно.

- Кога се върна от Европа? попитах.

- Тук съм от една седмица, но исках да изненадам сестричката си каза Итън със заговорнически тон.

- Това е толкова мило усмихнах се аз.

- Нали нея избраха да изнесе прощалната реч. Как може да се пропусне такова събитие! Беше горд със сестра си.

- Да, много добра реч.

- Няма спор съгласи се той.

Ръката на Итън още беше около кръста ми. Обърнах се и ледените очи на Крисчън Грей се забиха като ножове в мен. Кейт стоеше до него.