Петдесет нюанса сиво

Салонът беше претъпкан. Рей отиде да седне с другите родители. Запробивах си път към моето място. Бях с черна тога и шапка. Така поне се чувствах анонимна и защитена. Сцената беше празна. Нервите ме тресяха яко. Едва дишах, сърцето ми блъскаше като лудо. Той беше някъде тук. Чудех се дали Кейт е говорила него и дали го е разпитвала. Седнах сред групата студенти, чиито фамилни имена започваха със С. Бях на втория ред, с което ставах още по-незабележима. Обърнах се и видях Рей. Помахах му. Той вдигна палец окуражително. Облегнах се и зачаках.

Салонът продължаваше да се пълни. Хората говореха развълнувано и ставаше доста шумно. Редът пред мен за запълни. От двете ми страни седнаха две момичета, които не познавах. Бяха явно от друга специалност. Освен това бяха и добри приятелки, защото не спряха да приказват през мен, все едно ме нямаше.

Точно в единайсет ректорът се появи на сцената, следван от тримата заместник-ректори и преподавателите ни. Бяха с червено-черни тоги. Всички се изправиха и започнаха да аплодират. Някои от професорите помахаха с ръка или кимнаха, други изглеждаха силно отегчени. Професор Колинс, моят ръководител и любим учител, изглеждаше както обикновено като току-що паднал от кревата си. Последни на сцената излязоха Кейт и Крисчън. Крисчън изпъкваше сред останалите като бяла врана сред черни. Костюмът му беше сив, перфектно ушит, очевидно по поръчка. Косата му беше още по-наситено медна под светлините в залата. Изглеждаше много сериозен и резервиран. Когато седна, разкопча едноредното си сако и видях вратовръзката му. Тази вратовръзка! Несъзнателно разтърках китките си. Не можех да откъсна очи от него. Беше сложил тази вратовръзка съвсем умишлено. Нямаше никакво съмнение! Аудиторията утихна.

- Погледни го само! Страхотен е! каза едно от момичетата до мен с такъв ентузиазъм, че чак подскочих.

- Много е секси.

Замръзнах. Със сигурност не говореха за професор Колинс.

- Това трябва да е Крисчън Грей.

- Женен ли е? Има ли гадже?

- Едва ли казах аз някак наежено.

Момичетата ме изгледаха с отворена уста. Тъкмо да кажат по едно: „О!", когато добавих:

- Мисля, че е гей.

- Много жалко въздъхна едната.

Докато ректорът четеше речта си, гледах как Крисчън дискретно огледа залата. Потънах в стола си и вдигнах рамене. Мислех си, че ставам съвсем невидима. Естествено се провалих, защото секунда по-късно очите му намериха моите. Погледът му беше празен, хладен и напълно резервиран. Свих се неудобно в стола, защото в мига, в който ме погледна, се бях върнала в съня си тази сутрин и усетих как зверската болка на желанието сгърчи, възпламени и стопи слабините ми. Изчервих се. Улових бегла усмивка на лицето му, но тя, уви, изчезна бързо. Той вдиша рязко, затвори очи за секунда и когато ги отвори, си бе върнал същото пасивно, неразгадаемо и студено изражение. После погледна ректора и втренчи очи в емблемата на университета. Не ме погледна повече. Ректорът не спираше да дрънка, а Крисчън все така упорито отбягваше погледа ми. Гледаше единствено и само емблемата.

Защо не искаше да ме погледне? Вероятно бе променил намерението си или просто не можеше повече да ме чака да взема някакво решение. Притеснение и уплаха заляха мозъчните ми клетки. Може би това, че го бях оставила снощи, бе краят за него. Смешно, нали аз бях тази, която слагаше край, а сега седях в паника, че съм го загубила. Аз го оставих, а сега се гърчех в агония. Сетих се за имейла му снощи. Може би беше ядосан, че не бях отговорила.

Сепнах се от бурни аплодисменти. Бяха за Кейт, която тръгна към микрофона. Ректорът седна, тя отметна назад разкошната си дълга коса и подреди листите пред себе си. Не бързаше и никак не й дремеше, че я гледат стотици очи. После погледна към публиката, усмихна се и започна речта си. Тя беше забавна, а и Кей т нито за миг не се запъна; момичетата до мен се смееха на шегите й. „Катрин Кавана, определено можеш да говориш каквото си искаш, и пак да плениш всички". Бях толкова горда с нея, че почти забравих за Крисчън и всичките си еротични фантазии. Слушах Катрин с интерес, макар че бях чела речта. Тя не позволяваше на никой да се разсейва. Просто нахлу в залата и отнесе публиката.

Темата беше „Накъде след колежа?" Да, накъде наистина? Крисчън гледаше Кейт изненадано. Хм, ами ако Кейт бе отишла на това интервю? Може би сега тя щеше да е на моето място и да обмисля неприличното предложение. Красавицата Кейт и красавецът Крисчън. А аз щях да съм като тези две момичета тук да седя и да му се възхищавам отстрани. Знам, че Кейт нямаше да му позволи да види бял ден. Как го нарече онзи ден? Зловещ? Мисълта за конфронтация между Кейт и Крисчън ме накара да се почувствам крайно неудобно. Не знаех на кого от двамата бих заложила.