Петдесет нюанса сиво

Изстенах, когато извади пръчката и започна да я плъзга надолу по брадичката ми, под нея, по шията ми, между ключиците. Там спря, завъртя я леко и продължи да я плъзга надолу, между гърдите ми, по корема, около пъпа. Гърчех се от желание, от всепоглъщаща нужда, борех се с белезниците, които се забиваха в китките и глезените ми, докато огъвах тялото си. Той завъртя върха на пръчката около пъПа ми и продължи надолу, през триъгълника и около клитора. И тогава леко, но неочаквано удари клитора ми с върха на пръчката. Свърших на секундата, като крещях името му.

И се събудих, без въздух, борех се да поема дъх и все още усещах конвулсиите от оргазма. Бях плувнала в пот. Нямах никаква представа какво ставаше. Бях сама в леглото. Как? Защо? Седнах шокирана. Беше сутрин. Погледнах часовника осем часът. Покрих лице с дланите си. Не знаех, че е възможно да сънуваш секс. Да не би да беше от храната?

Може би от стридите или пък заради това проучване в интернет? Странно. Много странно. Нямах представа, че човек може да получи оргазъм в съня си.

Кейт беше в кухнята.

- Какво ти е, Ана? Изглеждаш странно. Това сакото на Крисчън ли е?

- Добре съм. По дяволите! Трябваше да се погледна в огледалото! Опитах се да отбягна зелените й изпиващи очи. Все още бях в шок от случилото се. Да, неговото е.

- Наспа ли се? — попита тя, не особено доволна от вида ми или от факта, че нося неговото сако.

- Не много добре.

Тръгнах към чайника.

- Как мина вечерята?

Ето, почна се..

- Ядохме стриди. После треска, така че, бих казала доста зарибяващо.

- Мразя стриди и не питах за яденето, а как се държа Крисчън. За какво говорихте?

- Беше много внимателен. И спрях. Какво можех да кажа? Че няма СПИН, че е яко откачен с тези негови игри, че иска да изпълнявам всичко, което му скимне, че е успял да нарани една, която вързал в неговата стая за тавана, и че искаше да ме чука на масата за вечеря. Дали това щеше да й стигне? Опитвах се да се сетя за нещо от срещата ни, за което да говоря с нея.

- Уанда не му харесва.

- Никой не харесва Уанда, Ана. Това не е нищо ново. Просто се откажи вече от тази кола. Не става.

- Говорихме за много неща. Знаеш какъв е капризен с храната. Обаче много хареса роклята ти. Чайникът завря и отидох да си направя чай. Искаш ли чай? Искаш ли да ми прочетеш речта си за днес?

- О, да, моля те. Снощи бях в „Бека" и я правих там. Ще ида да я взема. Да, сипи ми чай. И изхвърча от кухнята.

Как успях да я разсея, не знам! Сложих филия в тостера. Изчервих се при спомена за... реалистичния ми сън. Какво беше това?

Обмислях всички възможни варианти. Бях толкова объркана. Неговото предложение за връзка или по-скоро предложение за работа. Имаше работно време, работна характеристика и доста подробни описания на задълженията и наказанията при неизпълнение на задълженията. Не си бях представяла първата си романтична връзка така, но да, разбира се, той не беше по романтиката. Ако му кажех, че искам повече от това, което ми предлага, той най-вероятно щеше да откаже и можех да наруша правилата му, а това, от което най-много се опасявах, беше, че може да го загубя. Не бях и сигурна, че имам смелостта да бъда нечия робиня. Камшиците и тези бастуни ме отвращаваха. По принцип съм страхлива, не понасям физическа болка и мога да направя чудеса, за да я отбягна. Сетих се за съня си. Така ли щеше да е? Моето друго аз подскачаше весело и кряскаше: „Да, да".

Кейт се върна с лаптопа си. Съсредоточих се върху тоста и с половин ухо заслушах речта й.

Когато Рей дойде, бях облечена и готова. Отворих вратата и той беше там в малко неугледния си костюм. Заля ме такава силна любов и благодарност към този съвсем обикновен и добър човек. Хвърлих се на врата му. Доста нетипична за мен проява на чувства. Това го стресна и обърка.

- Е, Ани, и аз се радвам да те видя каза той и на свой ред ме прегърна. После се отдръпна леко и ме огледа.

- Ей, дете, наред ли е всичко?

- Разбира се, татко. Не може ли едно момиче да се зарадва на старчето си?

Той се усмихна с всичките радостни бръчици около очите си и влезе с мен във всекидневната.

- Добре изглеждаш.

- Роклята е на Кейт отговорих и погледнах надолу към сивата рокля от шифон с голи рамене и презрамка през врата.

- Къде е Кейт?

- В университета. Трябваше да отиде рано. Ще изнася реч.

- Да тръгваме ли и ние тогава?

- Имаме половин час, татко. Искаш ли чай? И може през това време да ми разкажеш как са всички в Монтесино. Как беше по пътя? Имаше ли много движение?

Рей паркира и тръгнахме с тълпата към салона. Повечето бяха студенти в червено-черни тоги.

- Успех, Ани! Изглеждаш ужасно изнервена. Трябва ли да правиш нещо?

От всички дни в целия ни съвместен живот Рей бе избрал точно днешния, за да проявява наблюдателност!

- Не, татко, просто днес е голям ден за мен казах. Всъщност мислех само за едно щях да го видя.

- Моето малко момиче вече се дипломира. Гордея се с теб, Ани!

- Благодаря ти, татко казах с любов.