Петдесет нюанса сиво

О, така ли? А аз трябваше да се съобразявам?

- Значи няма нищо общо с нея?

- Не, Анастейжа. И не искам самата ти да се докосваш.

„Моля? А, да, клаузата с мастурбацията".

- Питам само от любопитство. Защо?

- Защото искам цялото удоволствие, което изпиташ, да бъде за мен каза той леко пресипнало, но съвсем категорично.

Сега вече нямах отговор. От една страна „Искам да хапя тази устна", от друга храната и сънят. Но той щеше постепенно да се наложи и там. А още не бяхме обсъждали дискусионните ограничения. Не бях сигурна, че мога да говоря за това на масата. Изобщо не бях сигурна, че мога да говоря за това лице в лице с него.

- Май много материал ти дадох за размисъл.

- Така е.

- Искаш ли да минем през дискусионните ограничения?

- Не и докато се храним.

Той се усмихна и попита:

- Гнус ли те е да говориш за това? Или си по принцип гнуслива?

- Нещо такова.

- Не яде много.

- Стига ми.

- Три стриди, четири хапки риба и едно късче аспержа. Никакви картофи, никакви ядки, никакви маслини, а не си яла цял ден. И казваш да ти имам доверие!

„Господи, броил ми е хапките!"

- Моля те, Крисчън, не всеки ден водя такъв разговор.

- Искам да си здрава, Анастейжа.

- Знам.

- Добре. Сега вече мога да обеля... тази рокля от тялото ти.

Преглътнах. Да обели от тялото ми роклята на Кейт! Усетих

силен спазъм от желание в слабините си. Мускулите, с които

вече се бях запознала добре, се свиха в очакване. Но не, нямаше да стане. Най-силното му оръжие сексът, беше насочено към мен. Дори и аз, дето нищо не разбирах от секс, се бях убедила, че там е велик.

- Не мисля, че идеята е добра казах тихо. Не сме яли десерт.

- Искаш десерт? попита той с недоверие.

-Да.

- Може ти да си десертът.

- Не съм сигурна, че съм достатъчно сладка.

- Анастейжа, ти си изумително вкусна и сладка. Знам.

- Крисчън, използваш секса като оръжие срещу мен. Не е честно наистина казах много тихо и се вторачих както обикновено в пръстите си. Той като че ли се изненада, замисли се над думите ми и погали брадичката си, докато подбираше думите си.

- Права си. Така е. В този живот всеки използва това, в което е най-добър. Което не променя факта колко силно те желая. Сега доволна ли си?

Как можеше да ме съблазни само с гласа си? Едва се удържах, дишах тежко, на пресекулки, нервите ми дрънчаха като коледни камбанки, кръвта ми бучеше и запушваше вените ми и вътрешностите ми.

- Ще ми се да опитам нещо каза задъхано той.

Намръщих се. Току-що ми бе сервирал куп доста неприятни

неща, за които да мисля, а сега и това.

- Ако беше моя, сега нямаше да се замисляш, щеше да е много полесно. Гласът му бе много мек и всяка дума в изречението му беше „секс". Всички тези решения, цялото това мислене уморява. Дали така да го направя, или иначе? Тук ли да е, или там? Може ли сега, или не може? Нямаше да се налага да мислиш за всичко това. Тези решения и цялото това мислене щяха да бъдат моя грижа. А точно сега, в този момент, ти ме желаеш, Анастейжа. Знам това

„Че как така може да е сигурен?"

- Мога да съм сигурен...

„Еба ти! Тоя отговаря на въпрос, който още не съм задала! Да не би да може да чете и мисли?"

- ... защото тялото ти те издава. Притискаш бедрата си едно в друго, изчервила си се и дишането ти се промени.

Стига, това вече беше прекалено.

- Как разбра за бедрата ми? попитах много тихо и с недоверие. Та бедрата ми бяха под масата.

- Усетих покривката на масата да мърда. Предположението ми се базира на години опит. Но съм прав нали?

Изчервих се пак и отново загледах пръстите си. Това, което ме спираше в тази игра, беше, че само той разбира и знае правилата. Бях прекалено наивна и неопитна. Единственият човек, с когото можех да направя някаква база за сравнение, беше Кейт, а тя не позволяваше на никой да й се качи на главата. Разбира се, можех да ползвам за база и моите героини. Елизабет Бенет щеше да полудее от гняв, Джейн Еър би била прекалено изплашена, а Тес щеше да се предаде, като мен.

- Не съм си изяла рибата.

- Предпочиташ студена риба пред мен?

Вдигнах рязко глава и го погледнах. Очите му горяха, погледът му се топеше в собствения си пламък. Сребистосива неконтролируема страст.

- Мислех, че искаш да си изяждам всичко в чинията.

- Точно в този момент не давам пукната пара за чинията ти.

- Крисчън, ти просто играеш нечестно.

- Знам. Винаги съм играл така.

Моето друго аз ми се нацупи. Можеш да го направиш. Можеш да изиграеш този секс бог с правилата на неговата игра. Мога ли? Е, да пробваме. Нямах никакъв опит в тази игра. Взех едно парче аспержа и без да откъсвам поглед от него, захапах устната си. После, много бавно, поставих връхчето на аспержата до устните си и го засмуках.

Очите му се разшириха, съвсем леко, за секунда, но това не ми убягна.

- Какво правиш, Анастейжа?

Захапах връхчето.

- Ям си аспержата.

Крисчън се размърда в стола.

- Мисля, че си играете с мен, госпожице Стийл.

- Просто довършвам вечерята си, господин Грей казах съвсем невинно.