Петдесет нюанса сиво

- Здрасти, Рей. Кейт целуна Рей по бузата, а той, милият, се изчерви. Запозна ли се вече с гаджето на Ана? Крисчън Грей.

Изпсувах наум. Цялата кръв се отцеди от главата ми.

„Кейт, как може да правиш такива неща?"

- Господин Стийл, за мен е огромно удоволствие да се запозная с вас каза гладко и много топло Грей; очевидно не му пукаше от начина, по който го бе представила Кейт. Протегна ръка. Трябва да отдам на Рей заслуженото, че той стисна подадената ръка, без да покаже по какъвто и да е начин, че току-що го е ударил гръм. Кейт го бе повалила в нокаут няколко секунди преди края на първия рунд.

„О, как ще ти се отплатя някога за тази услуга, Катрин Кавана!"

Не съм убедена, че през тези няколко секунди от устата ми не е излизала пяна. Подсъзнанието ми беше в нокдаун и лежеше проснато на ринга до Рей.

- Господин Грей, приятно ми е каза Рей хладнокръвно. Очите му бяха леко оцъклени, но нищо повече. После погледът му се плъзна към мен и той ме изгледа с непознато за мен изражение. Нещо като „Кога-всъщност-имаше-намерение-да-ми-кажеш". Захапах устна.

- А това е брат ми, Итън Кавана обърна се Кейт към Крисчън.

Крисчън прехвърли погледа си към Итън (температурата на

този поглед биеше рекордите за най-ниска температура, измерена отвъд Полярния кръг). Ръката на Итън бе все още около кръста ми.

- Приятно ми е, господин Кавана.

Здрависаха се. Крисчън протегна ръка към мен.

- Ана, скъпа каза и аз почти се втечних при това обръщение.

Освободих се от Итън и застанах до него, където ми беше мястото. Крисчън все още се усмихваше на Итън. Все така ледено. Кейт ми се озъби широко. Тя много добре знаеше какво прави. „Лисица такава!"

- Итън, майка и татко искат да поговорим каза тя и повлече Итън нанякъде.

- Откога се познавате, деца? попита Рей, като гледаше ту мен, ту Крисчън.

Способността да артикулирам отново ме бе напуснала. Исках земята под мен да се отвори. Крисчън прокара ръка около врата ми. Палецът му погали леко голия ми гръб и след това дланта му се затвори около рамото ми.

- Малко повече от две седмици отвърна той спокойно. Запознахме се, когато Анастейжа дойде да вземе едно интервю от мен за студентския вестник.

- Не знаех, че работиш за вестника, Ана. Усетих в гласа на Рей тихо неодобрение и раздразнение.

- Кейт беше болна измънках. Не можех да кажа нищо повече.

- Хубава реч, господин Грей.

- Благодаря, сър. Чух, че сте запален рибар.

И тогава Рей се усмихна, както само той си можеше. Една от онези редки, но истински и неподправени усмивки. И след секунди вече говореха за риболов. Всъщност скоро се почувствах напълно излишна. Грей буквално ухажваше баща ми и съвсем естествено успяваше да го омагьоса. „Както направи с теб, нали?" напомни ми оная наглата в мен. Това момиче нямаше никакви задръжки. Извиних се и се измъкнах да търся Кейт.

Тя говореше е родителите си, които ме поздравиха сърдечно, както винаги. Разменихме любезности и малко общи приказки, предимно за предстоящото им пътуване до Барбадос и за местенето в събота.

- Кейт, как можа да ме изтропаш така на Рей! изсъсках при първата възможност, когато бяхме сами.

- Защото знаех, че никога нямаше да му кажеш. Освен това исках да помогна на Крисчън да преодолее проблема си с обвързването. Тя се усмихна сладко.

Не той, аз трябваше да се обвържа, дори да се вържа за него. Глупаво момиче!

- Ана, той наистина го прие доста спокойно. Не се поти толкова. Погледни го сега. А Крисчън не може да откъсне очи от теб. Погледнах към тях. Рей и Крисчън ме гледаха. Той те гледа като ястреб, Ана, следи всяко твое движение и ходи след теб като кученце.

- По-добре да ида да спася Рей. Или може би Крисчън се нуждае от спасение. Нямам представа вече какво става. Ти също нямаш, Катрин Кавана!

- Ана, аз просто исках да ти направя услуга викна тя след мен.

Тръгнах към тях с усмивка.

- Ето ме!

Всичко изглеждаше наред. Крисчън се усмихваше на някаква негова си тайнствена шега, а Рей изглеждаше отпуснат и спокоен, независимо от статута и парите на Грей. За какво си бяха говорили? За риба?

- Ана, къде са тоалетните?

- Като излезеш оттук, вляво от залата.

- Веднага се връщам. Вие се забавлявайте, деца.

Рей тръгна към изхода. Погледнах Крисчън доста нервно. Някакъв фотограф мина и ни снима.

- Благодаря, господин Грей каза фотографът и изчезна със скоростта на светкавицата на фотоапарата си.

- Значи успя да омаеш и баща ми?

- И баща ти? Очите му горяха, ръката му мина леко по бузата ми. Какво ли не бих дал, за да разбера какво мислиш, Анастейжа! каза мрачно той, хвана ме за брадичката и повдигна главата ми така, че да може да вижда очите ми. Гледахме се като зверове.

Дишането ми се учести. Как можеше да ми действа така? Тук? Сред цялата тази тълпа?

- Точно в този момент си мисля, че харесвам вратовръзката ти.

Той се засмя.

- Напоследък ми е станала любимата.

Изчервих се като мак.

- Прекрасна си, Анастейжа. Тази рокля с презрамката през врата ти отива. Искам да погаля гърба ти и да почувствам красивата ти кожа.